О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1204 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на А. С. Т., чрез адвокат В. В., подадена срещу решение № 2161 от 13.08.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. дело № 289/2018 г., с което е обезсилено решението, постановено на 17.01.2017 г. по гр. дело № 17248/2012 г. на Софийски градски съд, и е прекратено производството по посоченото първоинстанционно дело.
При постановяване на решението си въззивният съд е приел, че с предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК ищцата не би могла да постигне защита на своите нарушени права и законни интереси, поради което искът е недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. Посочил е, че за ищцата, като член-кооператор, е налице правен интерес от водене на иск срещу ЖСК „Летоструй“, но не и срещу нейния бивш съпруг, тъй като собственик на процесния имот е именно ЖСК, предвид липсата на съставен нотариален акт по реда на чл.35, ал.2 ЗЖСК. Визирал е, че принципно няма пречка А. Т. да придобие имота по силата на давностно владение, като същевременно е приел и че е недопустимо преобразуването собствеността на ЖСК в индивидуална собственост чрез способи, различни от тези в ЗЖСК, още по-малко чрез съставяне на нотариален акт за собственост по давностно владение или чрез установителен иск срещу друг несобственик. Съдът е посочил, че липсата на нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК, легитимиращ като собственици както ищцата, така и ответника, изключва правния интерес от водене на установителен иск между двамата. Отказал е да зачете правната стойност на нотариалния акт от 1.10.2001 г. по отношение собствеността на имота по съображения, че същият не отразява верни факти. Съдът е изложил мотиви и че ищцата не сочи и ответникът да е извършил действия, с които да е оспорил собствеността й върху имота. Позовал се е на Постановление на Пленума на ВС № 3/12.11.1983 г. по гр. дело № 1/1983 г.
Жалбоподателката счита въззивното решение за незаконосъобразно и необосновано.
В изложението към касационната жалба А. Т. формулира следния материалноправен въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:
Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот, собственост на ЖСК, в случаите когато член-кооператорите не са снабдени с нотариални актове по чл.35, ал.2 ЗЖСК.
Жалбоподателката сочи, че по този въпрос Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 527/16.06.2010 г., І г.о., определение № 66/14.02.2014 г. по гр. дело № 6798/2013 г., ІІ г.о., определение № 530/16.11.2017 г. по гр. дело № 1182/2017 г., І г.о., ТР № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС – т.2, съгласно която няма пречка имот, собственост на ЖСК, да се придобие по давностно владение, продължило повече от 10 години след построяването на сградата, когато член-кооператорите не са снабдени с нотариални актове.
Вторият материалноправен въпрос, формулиран в изложението, е: На кого принадлежи правото на собственост, удостоверено с констативен нотариален акт, който не е оспорен от лице, което евентуално би могло да оспори правото на собственост на лице, в полза на което е издаден констативният нотариален акт.
По този въпрос жалбоподателката се позовава на противоречие с ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което с констативния нотариален акт се установява правото на собственост върху недвижим имот, последицата от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в нотариалния акт.
А. Т. се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр. трето ГПК, досежно приетото, че имотът е собственост на ЖСК „Летоструй“, поради което искът следва да бъде насочен срещу ЖСК, а не срещу ответника Б. С.. Сочи, че се е снабдила с нотариален за собственост по давностно владение по време на брака си с ответника, от който нотариален акт последният черпи права, поради което и искът й е насочен именно срещу Б. С., а не срещу ЖСК „Летоструй“. Счита решението за очевидно неправилно и в частта, в която съдът е посочил, че правото й на собственост не се оспорва от ответника, като се позовава в тази връзка на становището на Б. С. по иска.
Насрещната страна Б. Б. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. С. Т. срещу Б. Б. С., с която се иска от съда да признае за установено, че ищцата е индивидуален собственик на апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], вх.1, ет.5 състоящ се от стая с ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42 кв.м, заедно с прилежащите му избено помещение № 8, с площ от 3.80 кв.м и таванско помещение № 3, с площ от 5.70 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ …, парцел …, отреден за имот пл.№ …, кв… по плана на С., местност „Ц.“, одобрен през 1992 г. Ищцата претендира, че е придобила собствеността на основание на придобивна давност, като главното основание е чл.79, ал.1, във вр. с чл.82 ЗС – 10 години в периода от 22.05.1980 г. до 24.01.1994 г., а евентуалното основание е чл.79, ал.1 ЗС – 10 години в периода от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г. А. Т. твърди, че на 22.05.1980 г. баба й В. И. А. сключила с И. И. З. предварителен договор за замяна, съгласно който З. следвало да прехвърли на А. собствеността върху процесния имот, като получи срещу него апартамент № 81, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Не бил сключен окончателен договор, но страните фактически си предали владението, като от 22.05.1980 г. до смъртта си на 3.08.1988 г. А. държала имота като свой. След това, от 3.08.1988 г. до 5.04.1990 г. в имота живял бащата на ищцата С. А. Т.; след него – ищцата и нейната сестра, а от 24.01.1994 г. в имота заживели ищцата и ответникът. А. Т. излага, че процесният имот бил в сграда на ЖСК „Летоструй”, като наследниците на страните по договора за замяна от 22.05.1980 г. потвърдили волята си по договора, като сключили предварителен договор от 15.01.1997 г. за същите права, за които бил и договорът от 22.05.1980 г., и наследникът на З. – И. З., се задължил да прехвърли на ищцата членствените си права върху определения му с разпределителен протокол на ЖСК процесен имот. С решение от 14.04.1997 г. на ЖСК „Летоструй” ищцата била приета за член-кооператор, замествайки И. З. и сина й И. З., като имотът бил разпределен на А. Т. с окончателен разпределителен протокол от 3.03.2000 г. и тя била въведена във владение на същата дата. Ищцата сочи, че правата върху този имот тя придобила на основание договора по нотариален акт № …/5.05.1997 г., том…, дело № …/1997 г. срещу прехвърления от нея на И. З. имот, независимо, че в договора се сочело, че е за покупко-продажба и че е получила стойността на имота в пари. А. Т. твърди, че през време на брака си с ответника била упълномощила последния с пълномощно от 10.01.1997 г. да я представлява пред ЖСК „Летоструй” за приемането й за член-кооператор на мястото на И. З., да води преговори за придобиване на процесния имот срещу собствения й апартамент № 81 в[жк], [жилищен адрес] и за снабдяване с документи за собственост на същия. На 1.10.2001 г. ответникът, като неин пълномощник, я представлявал пред нотариус и бил съставен нотариален акт № …/1.10.2001 г., том …, рег.№ …, дело № …/2001 г., съгласно който ищцата е собственик по давност на имота. А. Т. заявява, че тя била придобила имота като индивидуална собственост, тъй като той бил владян като свой от наследодателите й от 22.05.1980 г. до 5.04.1990 г., към което владение ищцата присъединява собственото си владение и това на сестра й за времето от 5.04.1990 г. до 24.01.1994 г. Евентуално поддържа, че е придобила имота като индивидуална своя собственост чрез владеенето му в периода от 15.01.1997 г. до 27.12.2012 г. на свое собствено правно основание – договор за замяна на свой собствен недвижим имот. Ищцата твърди, че с ответника били съпрузи към съставянето на нотариален акт № …/1.10.2001 г. и това позволява на ответника да претендира права върху имота, поради което има правен интерес от иска. С ответника били живели в имота в периода от 24.01.1994 г. до 2001г. и този имот не бил придобит по давност при условията на съпружеска имуществена общност, тоест ответник нямал права върху имота. Сочи, че ЖСК „Летоструй” не е издала нотариални актове за апартаментите и ищцата не била придобила апартамента като член-кооператор на ЖСК, защото все още нямало издаден акт обр.16 за имота.
Ответникът е оспорил исковете. Навел е твърдения, че договорите за замяна от 1980 г. и от 1997 г. са нищожни поради липса на форма за валидност, както и че апартамент № 81 е бил придобит от З. по договор за покупко-продажба, а не по договор за замяна, а ищцата получила апартамент № 4 като член-кооператор на ЖСК. Заявил е, че от м. октомври 1993 г. да 2004 г. в имота живеели той и ищцата и това било тяхното семейно жилище, посочено като такова и в решението за прекратяване на брака им, влязло в сила на 8.05.2003 г. Поддържа, че нито наследодателите на ищцата, нито А. Т. са владели имота като свой само за себе си. Твърди, че липсва идентичност между имота по договора за замяна и процесния имот.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с два иска по чл.124, ал.1 ГПК – главен и евентуален. Отхвърлил е главния иск – за признаване за установено, че ищцата е придобила процесния имот на основание придобивна давност от 10 години, изтекла в периода 22.05.1980 г. – 24.01.1994 г., като е приел, че никой от праводателите на ищцата не е придобил апартамента по давност до 5.04.1990 г., а след тази дата до 24.01.1994 г. А. Т. не го е владяла, за да присъедини владението си към това на праводателите си. Уважил е евентуалния иск – за признаване за установено, че ищцата е придобила процесния имот на основание придобивна давност от 10 години, изтекла в периода 4.03.2000 г. – 4.03.2010 г., като е заключил, че имотът е бил владян от ищцата за период от 10 години преди подаването на исковата молба. Приел е, че ответникът е бил държател на имота, тъй като е установил фактическа власт като съпруг на лицето, което свои имота.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като при разглеждане на спора по същество ще обсъди и въпросите, поставени от А. Т. във връзка с придобивната давност.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2161 от 13.08.2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. дело № 289/2018 г.
УКАЗВА на А. С. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 320.70 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата или за прекратяване, при неизпълнение на указанията относно държавната такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: