Решение №309 от 39912 по гр. дело №719/719 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  
           
                                                           №  309
 
                                        София    09.04.2009г.
 
                                               В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                          
             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седми април през две хиляди и девета година в състав :
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА                                                                                                 ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 719 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Н. П. против въззивно решение № 274 от 19.09.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2006г.на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3* от 15.08.2006г.по гр.д. № 1422/2005г.на Районен съд Благоевград.
Посоченото касационно основание е чл.218б ал.1 б.”в”от ГПК/отм./ – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон досежно определените квоти при които е допусната делбата. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество,без да посочва желаните квоти.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание касаторът не се явява. Явява се процесуалния представител на ответника,който оспорва подадената жалба. Представя писмени бележки.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Същата е и основателна. Съображенията :
С въззивното решение е оставено в сила решение на БлРС,с което е допуснато извършването на съдебна делба между С по отношение на съсобствения им имот-апартамент № 21 на етаж 7 в бл. № 6 в ж.к.”Ален мак”в гр. Б.,състоящ се от две стаи и кухня,с обща застроена площ от 57.80кв.м.,ведно с избено помещение № 21,с площ от 12.69кв.м.,както и 4.5180 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при равни квоти от по 1/2ид.ч.за всеки съделител. За да постанови решението си –въззивният съд е преценил,че за придобиването по време на брака между страните на процесното жилище, по силата на сключен договор за покупка по реда на НДИ, – са вложени заемни средства,като съгласно чл.19 ал.1 и чл.25 ал.2 от СК и пред вид презумцията на чл.27 от СК,дяловете на бившите съпрузи са равни. Счел е,че направеното възражение за преобразуване на лични средства на ответника,дарени от баща му за изплащане на отпуснатия жилищен заем е неоснователно,първо защото те са дадени не за придобиване на имущество,а за погасяване на заем и второ,тъй като са налице доказателства,че жилищният заем е бил изплащан и от двамата съпрузи.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до оспорване на изводите на съда досежно размера на квотите без да се обоснована защо и без да се сочи-какво е искането на касатора.
Направеното от касатора възражение освен необосновано е и неоснователно.
Съсобственият процесен имот е закупен въз основа на сключен по време на брака -договор от 17.09.90г. за продажба на недвижим имот по реда на НДИ за сумата от 12 000лв.,които са били внесени на същата дата и за които е посочено,че са заемни средства от ДСК. За заплащането на заема е установено,че от възнаграждението ответника-за периода 11.1990г.-04.1995г. по ведомост са удържани 4 987.16лв. /вж.заключението на приетата по делото експертиза/,10 000лв.са постъпили по заемната сметка на ответника в ДСК,преведени от неговия баща /5000лв.-на 6.11.1992г.и 5000лв. на 19.03.1993г./ и е превеждана сума от възнаграждението на ищцата за периода 08.1993г.-07.1994г./вж.удостоверение № 4* от 12.02.2007г.от Югозападен университет”Неофит Рилски”Благоевград. Разпитан-в съдебно заседание- Н. К. на ответника,установява,че е заплатил парите,защото в тяхното село има обича,че”бащата на момчето трябва да осигури жилище” и че ги е дал на сина си”за да чувства глава на семейството”. Изводът,който се налага от така дадените показания е че волята на дарителя е била да се дадат средствата за семейството,за да му се осигури жилище. Така изразената воля не е за лично дарение на сина.
Освен горното следва да се има пред вид,че придобиването на апартамента е станало по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Договорът е консесуален и поражда целените от страните по него правни последици към момента на съгласуване на волите,т.е.-към момента на подписването му/17.09.90г./Договорът е бил сключен в предвидената от закона фирма и транслативният му ефект е настъпил със самото му подписване. Вложените средства за покриване на цената на апартамента са бил взети под формата на заем от ДСК,като задължението за погасяване на дълга по силата на чл.25 от СК е възникнало солидарно,тъй като самият закон придава на заетата сума характер на семейно имущество. Последващото изплащане на суми за погасяване на това задължение към кредитния институт от страна на бащата на ответника-не може да има вещноправно значение и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите. Правата на съпрузите се определят към момента на възникването на съсобствеността и не се влияят от направеното след това погасяване на заема.
Освен това-влагането на лични средства за придобиване на един имот-по смисъла на чл.21 от СК-следва да е извършено към момента на придобиване на собствеността съобразно конкретния придобивен способ,а не впоследствие/както е в настоящия случай /.
Като е приел същото и е допуснал делбата при равни квоти-въззвният съд е постановил правилен акт,който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното и при липса на наведени други касационни доводи, Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 274 от 19.09.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2006г.на Благоевградски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО e окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
 
2.
 

Scroll to Top