Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
[населено място], 24.04.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№ 2956 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от К. П. С. иск по чл.47 ал.1 т.4 и ал.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 28.03.2013г. /с погрешно посочена в молбата дата 28.10.2013г./ по арб. дело №1391/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място]. С решението К. П. С. и Е. В. Д. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата от 7 364,50 лева, ведно със законната лихва от постановяването на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 629,58 лева разноски по арбитражното производство.
Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение, по повод изпълнително производство, образувано пред ЧСИ К. П., рег.№824, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по което му е била връчена покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита. Позовава се и на разпоредбата на чл.47 ал.2 от ЗМТА, която предвижда,че арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна [фирма] не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от К. П. С. иск за отмяна на арбитражното решение от 28.03.2013г. по арб. дело №1391/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място], е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая в приложеното арбитражно дело липсват доказателства решението да е било изпратено от арбитражния съд на ответника по арб. дело К. С.. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази представената покана за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ К. П., с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изп.дело №20148240400795, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесното арбитражно решение. Поканата е връчена на К. С. на 16.10.2017г. С оглед на това изпращането на исковата молба по пощата на 17.10.2017г. се явява в рамките на преклузивния срок.
Преди преценката дали са налице основанията за отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно.
По силата на §6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК – ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.
По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващия стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че, независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражноторешение.
В настоящия случай ищецът К. П. С. е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице – страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.47 ал.1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47 ал.2 от ЗМТА.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса в размер на 321,76 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на К. П. С. адвокат Е. И. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 698,20 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 28.03.2013г. по арб. дело №1391/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, [населено място], в частта, с която К. П. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 7 364,50 лева, ведно със законната лихва от постановяването на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 629,58 лева разноски по арбитражното производство.
ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл.53Е да заплати на К. П. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [улица], ет.6, ап.23, сумата 321,76 лева /триста двадесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бл.53Е да заплати на адвокат Е. Г. И. , от АК – [населено място], с адрес [населено място], [улица], сумата 698,20 лева /шестстотин деветдесет и осем лева и двадесет стотинки/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.