2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. София, 08 февруари 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3128 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена от П. Д. Д., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 662/03.02.2017 г. по гр. дело № 225/2016 г. на Благоевградския окръжен съд, потвърдено с решение № 2501/30.11.2017 г. по гр. дело № 2128/2017 г. на Софийския апелативен съд. С влязлото в сила въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение, молителят е осъден да заплати на С. П. сумата 100 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 01.08.2014 г., сумата 19 818.61 лв., представляваща неустойка по същия договор за периода 31.12.2014 г. – 25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.08.2016 г. до окончателното ? изплащане, както и разноски по делото.
В молбата, като основание за исканата отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят Д. твърди, че на 04.06.2018 г. му е бил предявен за плащане, представеният с молбата запис на заповед, издаден на 05.08.2014 г., с който не е могъл да се снабди по-рано, като излага съображения, този документ да е ново писмено доказателство и да е от съществено значение за спора по делото. Конкретните твърдения са, че молителят е издал този запис на заповед, с който се е задължил да плати същата сума 100 000 лв. на ответника по молбата за отмяна (ищеца) П., но в качеството му на управител на [фирма], като обезпечение на процесния договор за заем, сключен (според твърденията в молбата) с П. – също в качеството му на управител на това дружество. Също според твърденията в молбата, това се дължало на обстоятелството, че за да предостави на молителя Д. процесната сума в заем, П. се разпоредил със средства на дружеството, и молителят издал записа на заповед, за да гарантира, че средствата ще бъдат възстановени на действителния им собственик. Поддържа се и че с предявяването на записа на заповед молителят ще бъде принуден да върне заетата сума два пъти – веднъж на П. и втори път – на дружеството, което той представлява. Изложеното в молбата се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмена защита.
Ответникът по молбата за отмяна С. П., в отговора си излага становище и доводи за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна, като последното се поддържа и в откритото съдебно заседание.
Както е прието и в определение № 312/19.09.2018 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяна е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след влизането в сила на решението, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ? права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тези обстоятелства и писмени доказателства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната, и тя своевременно е могла да ги посочи на съда, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и релевирането им, респ. – за представянето и събирането им по делото.
В случая, представеният с молбата за отмяна запис на заповед е изходящ от молителя частен документ, който му е бил известен още от датата на издаването му 05.08.2014 г., от която дата очевидно са му били известни и твърдените в молбата за отмяна, обстоятелства за връзка между записа на заповед и процесния договор за заем от 01.08.2014 г. С оглед на това, молителят е могъл да изложи твърдения за тези обстоятелства още в отговора си на исковата молба, подаден в съда на 14.10.2016 г., респ. – при полагане на дължимата грижа – още тогава е могъл да иска събирането на записа на заповед като писмено доказателство по делото по реда на чл. 190 или чл. 192 от ГПК, като поиска съдът да задължи ответника по молбата за отмяна (ищеца) П. или представляваното от последния трето за делото лице [фирма], да го представят по делото. При това положение, не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК нито представеният с молбата за отмяна запис на заповед, нито твърдените обстоятелства за връзка между него и процесния договор за заем.
По изложените съображения, тъй като обективно не е налице, наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, на молителя не се дължат разноски, каквито той претендира. Също предвид изхода на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „И. и съдружници“, претендираното адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на ответника по молбата за отмяна от процесуалния му пълномощник адв. Б. Б. – в минималния размер по чл. 9, ал. 4, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, а именно – сумата 2 944.78 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Д. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 2501/30.11.2017 г. по гр. дело № 2128/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 662/03.02.2017 г. по гр. дело № 225/2016 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Адвокатско дружество „И. и съдружници“ с ЕИК[ЕИК] и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 2, сумата 2 944.78 лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки) – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: