9
РЕШЕНИЕ
№ 310/13 г. – 24.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова
като изслуша докладваното от съдията Л. А. гр.дело № 2953 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А.-Мира О. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.Л. В. от САК срещу решение от 15.12.2012 г, постановено по гр.дело № 2102/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав, с което е отменено решение от 25.7.2011 г по гр.дело № 9040/2007 г на Софийски районен съд, 48 състав е вместо него е постановено друго, с което А.-Мира О. М. /конституирана на мястото на починалия в хода на делото О. М. И./ е осъдена да предаде на С. И. Г. на основание чл.108 от ЗС владението на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], на [улица], етаж трети /втори надпартерен/ с площ от 151, 12 кв.м /172 кв.м/, състоящ се от четири стаи, столова, хол, вестибюл и други сервизни помещения, при съседи : от изток-С. Д., от север-дворно място, от юг- [улица], от запад-калкан на съседна сграда, от горе-семейство П., отдолу-ап.на сем. Киристиджиян, и ап. на сем.К., заедно с прилежащото му мазе при граници : север и изток-двора на сградата, юг-коридор и мазета на П. и К. П., от запад-стълбище на сграда, от запад-стълбище на сграда, заедно с прилежащия му таван при съседи : от изток-двор на сграда, от запад –тавански коридор, от север-входно антре и общо таванско помещение, заедно с 13 % от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
С определение № 439 от 5.8.2013 г, постановено по гр.дело № 2953/13 г, Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие на изводите на въззивния съд със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 2 от 4.12.2009 г на ВКС по т.дело № 2/2009 г на ОСГК и ТР № 6/1.5.2006 г по т.д.№ 6/2005 г на ВКС по въпросите : 1/ подлежи ли на възстановяване по реда на ЗВСОНИ правото на собственост върху имоти, които са конфискувани на основания, различни от посочените в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ ; 2/ включва ли се отмяната на конфискацията и глобите в отмяната на присъдите на Н. съд от 1.2.1945 г ; 3/ следва ли третите лица да са упражнили правата на лицата, осъдени по Наредбата-закон за да претендират реституция по чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ ; 4/ при произнасяне по искане за реституция по чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ следва ли съда да взема предвид разпоредбите по З..
Ответникът С. И. Г. чрез пълномощника си адв.Д. Х. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Моли решението на въззивния съд да бъда потвърдено като законосъобразно.
Третото лице-помагач Държавата чрез МРРБ не взема становище по касационната жалба.
От данните по делото се установява следното :
Предявеният иск е по чл.108 от ЗС.
Ищецът по делото С. И. Г. е единствен наследник по закон на Ю. В. Д., починала на 14.3.1988 г.
С договор за покупко-продажба от 5.6.1936 г, обективиран в нотариален акт № 119, т.29, рег.5890, дело № 1892/36 г Ю. В. Д. е придобила 13/100 ид.части от дворното място, находящо се в [населено място], на [улица], съставляващо парцел VI от кв.415 по плана на Софийска община.
По силата на договор за доброволна делба от 28.12.1936 г, сключен между съсобствениците на построената в дворното място масивна сграда, наследодателката на ищеца е получила в дял и изключителна собственост апартамент на първи етаж в сградата, с площ от 172 кв.м, с изложение откъм [улица], състоящ се от пет стаи, вестибюл, кухня, клозет, баня, слугинска стая, килер, черно и входно антрета, заедно с придадените към този апартамент зимнично и таванско помещение и 13/ 100 ид.части от общите части на сградата.
С присъда от 1.2.1945 г на Н. съд за съдене на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от Двадесет и петото Обикновено народно събрание, на основание чл.10 от Наредбата-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея, Т. П. Д. /съпруг на Ю. В. Д./ е бил признат за виновен и осъден на смърт, като в полза на държавното съкровище е присъдено цялото му имущество.
Представен е акт за държавна собственост № 3894/10.4.1958 г, видно от който апартамента на [улица] [населено място] е актуван като държавен на основание присъда на Н. съд от 1.2.1945 г срещу Т. Д..
С решение № 566 от 25.2.1958 г по гр.дело № 8413/57 г ВС на НРБ е осъдил Ю. Т. Д. да предаде на държавата собствеността и владението на апартамента, предмет на настоящия правен спор.С решението е прието, че жилището е закупено не със средства на Ю. Д., тъй като тя не е разполагала с такива, а със средства на съпруга й Т. Д., който е осъден от Н. съд на смърт и конфискация на имуществото.Прието е, че съгласно чл.12 ал.2 от Наредбата-Закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да е основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от обнародването в „Държавен вестник” на съобщението за това, като санкцията в случай, че не го сторят е строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева.Прието е въз основа на доказателствата по делото, че съпругата не е декларирала имота въпреки че същият безспорно е придобит със средства на осъдения, поради това предявеният от държавата иск по чл.108 от ЗС е уважен.
С договор за продажба от 1.7.1968 г, сключен между председателя на ИК на СГНС като продавач и Буря М. И. и О. М. И. като купувачи било постигнато съгласие, по силата на което продавачът е прехвърлил в собственост на купувачите апартамент състоящ се от четири стаи, хол, столова, кухня и други сервизни помещения, находящ се в сградата на [улица] [населено място], на ет.3, застроен на 151, 12 кв.м, заедно с принадлежащите му таван и мазе и 13 % ид.части от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото.
С решение № 172 от 26.8.1996 г по н.д. № 129/95 г ВС на РБ, Първо наказателно, отделение е отменил изцяло по реда на надзора присъда от 1.2.1945 г по н.д. № 1/44 г на първия 13-членен състав на Н. съд.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът по делото С. И. Г. е установил, че е собственик на процесния недвижим имот на основание наследяване от Ю. В. Д. и реституция, настъпила на основание чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ /ред.публ. ДВ бр.107/97 г/, съгласно която се възстановява правото на собственост върху движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9.9.1944 г до 1989 г.Приел е, че процесният недвижим имот е бил индивидуална собственост на наследодателката на ищеца, придобит по силата на сключения през 1936 г договор за доброволна делба, а доколкото институтът на съпружеската имуществена общност е въведен в действащото право едва със СК от 1968 г, следва да се приеме, че съпругът на собственичката-ген.Т. Д. не е разполагал с права върху жилището.Затова и конфискацията на неговото имущество, постановена на основание чл.4 ал.2 от Наредбата-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, не е имала действие за имуществото, принадлежащо на неговата съпруга- на посоченото основание е могло да се присъди в полза на държавното съкровище единствено имуществото на осъденото лице.Приел е, че Ю. Д. е придобила собствеността върху процесния апартамент преди 1.1.1944 г, поради което по отношение на съпругата не са налице предпоставките на чл.15 от Наредбата-закон за отнемане в полза на държавата на имотите, придобити от съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или техни низходящи, които по силата на нормативно установена презумпция се считат за собственост на обвиняемия до доказване на противното, ако са били придобити след тази дата.Поради това съдът е приел, че имотът е отнет от неговия собственик без правно основание и подлежи на възстановяване в лицето на наследника по закон на собственика по чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ.Приел е така също, че ответницата не е придобила правото на собственост върху жилището по давност, тъй като съгласно чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ /ред.публ.ДВ бр.107/97 г/ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗВСОНИ не се зачита и започва да тече нова давност от 18.11.1997 г-датата на влизане в сила на посочената редакция и не е изтекъл до датата на предявяване на настоящия иск-2.11.1999 г, поради което релевираното възражение за придобиване на имота по давност е неоснователно.
По първия от въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Със ЗВСОНИ, публикуван в ДВ бр.15/21.2.1992 г е предвидено възстановяване собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС-чл.1 ал.1, както и по чл.2 ал.1 , който включва в първоначалната си редакция реституция на отчуждени имоти по Закона за държавния монопол на тютюна, Закон за държавния монопол на петролните продукти, Закон за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино, Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, Закона за кинематографията, Закона за книгопечатането, Указа за отчуждаване на складовете за храни.С пар.1 от ПЗР на З., публ. ДВ.бр.107/18.11.1997 г обхватът на нормативните актове, по които е предвидено възстановяване собствеността на одържавените въз основа на тях имоти е разширен, като законово е уредена и хипотеза на връщане на имоти, които са били отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода 9.9.1944 г до 1989 г.В тази връзка се поставя въпроса към кой момент-този на влизане в сила на реституционния закон на 25.2.1992 г или на 22.11.1997 г когато З. разширява приложното поле на реституцията на одържавени имоти, следва да се преценява наличието на предпоставките на същата в лицето на техните собственици или наследниците им.Отговор на този въпрос е даден с т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 10.5.2006 г по т.гр.дело № 6/2005 г на ОСГК на ВКС приемайки, че наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имоти, одържавени на основание някои от законите, с които след приемането на З. е разширено приложното поле на ЗВСОНИ се преценява към 22.11.1997 г, когато влиза в сила З..
По втория въпрос.
С Тълкувателно решение № 2 от 4.12.2009 г по тълк.дело № 2 от 4.12.2009 г на ОСГК на ВКС е прието, че преди изменението на чл.2 ал.1 от ЗВСОНИ и включването на Наредбата-закон в предметния обхват на ЗВСОНИ отмяната на присъди по тази наредба е постановявана, при наличие на съответните предпоставки от Върховният касационен съд по реда на надзора.С отмяната на присъдата се отменя и допълнителното наказание конфискация.Към този момент последиците от отмяната на една присъда, която е съпроводена с конфискация на имуществото са уредени само в чл.151 от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН-отм/, според който ако след изпълнението й конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници.Когато връщането е невъзможно, заплаща се тяхната равностойност по съответните държавни цени на дребно, а когато няма такива-по пазарни цени, като се взема предвид съответното овехтяване.
С изменението на чл.2 ал.1 от ЗВСОНИ от 1997 г е възприет друг законодателен подход-за възстановяване на собствеността по силата на специалния закон.С това отпада необходимостта от отмяна на присъдите, а съответно и приложението на чл.151 ЗИН /отм/ и реституцията настъпва по право-по силата на закона.Следва да се има предвид, че след като връщането на имуществата е извършено по реда на ЗИН /отм/ е недопустимо повторното им връщане чрез реституция по ЗВСОНИ.Поради това при отмяна на присъдата по Наредбата-закон до 22.11.1997 г собствениците на имоти, конфискувани по нея или техните наследници не могат да се позовават на възстановяване на същите имоти на основание чл.2 ал.1 от ЗВСОНИ.В тези случаи връщането на конфискуваните имоти се осъществява съгласно чл.151 от ЗИН /отм/, който към този момент урежда последиците от отмяната на присъдата и правните възможности на правоимащите.Затова разпоредбата на чл.7 от ЗНСОНИ е неприложима за защита на претендирани реституционни права върху конфискуваните имоти в посочената хипотеза.
Предвид отговорите на първите два въпроса, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че не следва да се произнася по третия и четвъртия от тях.Те нямат отношение към решаващите изводи на съда по конкретния правен спор и действителното реституционно основание по чл.151 от ЗИН /отм/. Ирелевантно за спора е обстоятелството следвало ли е Ю. Д. да упражнили правата си по Наредбата-закон за правата на трети лица при конфискация на имущества, постановена от народния съд и да предяви срещу държавата иск за установяване правото си на собственост.Такъв иск е предявен от държавата срещу Ю. Д. и е признато със сила на присъдено нещо, че ответницата по него не е собственик на имота, като придобит изцяло със средства на нейния съпруг.Безпредметно е следователно да бъде даден отговор на въпроса следвало ли е Д. да предяви иск срещу държавата при наличието на res judicata по този въпрос.Без значение е и обстоятелството следва ли съдът при произнасяне по искане за реституция по чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ да вземе предвид разпоредбите на З., тъй като настоящия правен спор не попада в предметния обхват на това реституционно основание.
По основателността на касационната жалба и с оглед дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното :
Въззивното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти и в противоречие със задължителната съдебна практика, установена с в ТР № 2 от 4.12.2009 г на ВКС по т.дело № 2/2009 г на ОСГК и ТР № 6/1.5.2006 г по т.д.№ 6/2005 г на ВКС, което е довело до неговата незаконосъобразност.
Предпоставките за уважаване на ревандикационен иск са установяване по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота и ответникът упражнява фактическа власт върху него без да има противопоставимо на ищеца основание.
Подържаното от ищеца основание за собственост е : наследство от баба му Ю. Д. и реституция по силата на закона настъпила на основание чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ, тъй като имотът е отнет от наследодателката му без правно основание.
Това основание не е налице.
Установява се от доказателствата по делото, че процесният недвижим имот е бивша собственост не на Ю. Д., а на нейния съпруг Т. Д., който е осъден по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея – ДВ, бр. 219/44 г.С присъдата на Д. е наложено смъртно наказание и в полза на държавното съкровище е конфискувано цялото му имущество.С влязлото в сила съдебно решение № 566 от 25.2.1958 г по гр.дело № 8413/57 г на ВС на РБ, четвърто гражданско отделение по иск предявен от държавата с правно основание чл.108 от ЗС е признато, че жилището е собственост на Т. Д. и не е декларирано от съпругата му за отнемане, заедно с останалото имущество на осъдения.Конфискацията съгласно разпоредбата на чл.4 ал.2 и ал. 3 от Наредбата-закон е предвидена като допълнителна наказателна санкция към присъдата.Процесното жилище е отнето не от Ю., а от Т. Д. на основание влязлата в сила присъда и като последица от наложеното наказание „конфискация” на цялото имущество.Правното положение на лицата, осъдени по реда на НПК и последиците от отмяната на присъдите се уреждат в ЗИН /отм/- чл.151.Съгласно последната разпоредба, когато след изпълнение на наказанието „конфискация” то бъде отменено, отнетото имущество се връща на осъдения или на неговите наследници, а ако връщането е невъзможно се заплаща неговата равностойност.Тъй като отмяната на присъдата има ретроактивно действие, т.е заличава последиците от наказанието „конфискация” правото на собственост се възстановява автоматично в патримониума на оправданото лице, респ.на наследниците му./решение № 289 от 26.3.2010 г по гр.дело № 458/2009 г на ВКС, първо ГО, постановено по чл.290 от ГПК/.
С настъпване на правопораждащия факт-отмяната на присъдата с решение № 172 от 26.8.1996 г по гр.дело№ 120/95 г на ВС на РБ се отменя и допълнителното наказание „конфискация” и с обратна сила се възстановява в патримониума на лицето, на което е наложено наказанието, правото на собственост върху отнетото имущество, доколкото то съществува в патримониума на държавата или съответната община.Разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗВСОНИ в редакцията ДВ бр.107/97 г, включваща в приложното поле на ЗВСОНИ и Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея е приета една година след отмяна на присъдата, поради което отношенията следва да се уредят при условията на чл.151 от Закона за изпълнение на наказанията. /отм/.Тъй като отмяната на присъдата има ретроактивно действия и заличава с обратна сила последиците на наказанието „конфискация” правото на собственост се възстановява автоматично в патримониума на оправданото лице, респ.наследиците му при наличие на фактическа и правна възможност за това- имотът да съществува и да е в патримониума на държавата, общините или техни дружества.Със сключването на договора от 1.7.1968 г държавата се е разпоредила с конфискувания апартамент в полза на праводателите на ответницата А.-Мира О. М..Сделката не е обявена за недействителна следователно правото на собственост върху жилището е преминало в патримониума на Буря и О. Маркови.Към момента на отмяна на присъдата на Т. Д. процесния апартамент не е бил собственост на държавата, а на трети лица и липсва успешно проведен иск по чл.7 от ЗВСОНИ по отношение на сделката от 1968 г, следователно в полза на ищеца не е настъпил реституционния ефект и предявения от него иск по чл.108 от ЗС е неоснователен поради липса на активна материално правна легитимация по него.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ответницата А.-Мира О. М. има право на сторените от нея разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 15.12.2012 г, постановено по гр.дело № 2102/2012 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. Г. срещу А.-Мира О. М. иск по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], на [улица], етаж трети /втори надпартерен/ с площ от 151, 12 кв.м /172 кв.м/, състоящ се от четири стаи, столова, хол, вестибюл и други сервизни помещения, при съседи : от изток-С. Д., от север-дворно място, от юг- [улица], от запад-калкан на съседна сграда, от горе-семейство П., отдолу-ап.на сем Киристиджиян, и ап. на сем.К., заедно с прилежащото му мазе при граници : север и изток-двора на сградата, юг-коридор и мазета на П. и К. П., от запад-стълбище на сграда, от запад-стълбище на сграда, заедно с прилежащия му таван при съседи : от изток-двор на сграда, от запад –тавански коридор, от север-входно антре и общо таванско помещение, заедно с 13 % от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена като неоснователен.
ОСЪЖДА С. И. Г. да заплати на А.-Мира О. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски, сторени пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Решението е постановено при участието на Държавата чрез МРРБ представляваща трето лице- помагач на страната на ответницата
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :1.
2.