О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 01.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4147 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. П. П. от гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. К, против въззивното решение без номер от 5 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 891 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2005 г., в частта му, с която е отменено решение № 1* от 30 септември 2005 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. Б. за 2004 г. и вместо него е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент между касатора, бившата му съпруга и дъщерята на двамата при дялове 50/100 за дъщерята, 29/100 за касатора и 21/100 за бившата му съпруга, отхвърлен е искът за делба на мазе, както и за липсата за произнасяне по искането за разноски.
Ответниците П. Ж. П. и М. Х. П. – двете от гр. Б., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват доводи за правилността на атакуваното решение, като и че решението не е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е напълно необосновано, защото не е зачетена силата на присъдено нещо между касатора и ищцата относно съсобствеността върху процесния апартамент при равни квоти; в делбата на апартамента бившата съпруга на касатора се включила едва пред втората инстанция; съдът е разгледал иск по чл. 21 ал. 2 от Семейния кодекс без да е предявен такъв иск; правото на надстрояване е придобито от касатора и бившата му съпруга; съдът не е обсъдил доводите в защитата на касатора; съдът не се е произнесъл по молба с правно основание по чл. 282 ал. 2 от ГПК (отм.); половината от избата е придобита обратно от касатора с развалянето на алеаторния договор. В изложение към жалбата се сочат следните въпроси: може ли съдът служебно, без да е сезиран с иск за личен дял по чл. 21 ал. 2 от Семейния кодекс да признае такъв дял въз основа събраните по делото доказателства; може ли да се признае по-голям дял на бивш съпруг, без той да е участвал в производството пред първата инстанция; следва ли да се разглежда претенция, вече разрешена със сила на пресъдено нещо; след разваляне на алеаторен договор, частта, за която се разваля договорът, става ли пак семейна имуществена общност, след като касаторът я е получил след прекратяване на брака и при положение, че той не е бил гледан. По първите три въпроса се иска допускане до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК, а по последния – по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
С атакуваното решение в атакуваните му части въззивният съд приел, че процесният апартамент е реализиран въз основа на право на надстрояване, принадлежало изцяло на бившата съпруга на касатора; развалянето на алеаторния договор е станало в производство без участието на бившата съпруга, поради което тя може да докаже правото си на трансформация на извънбрачно имущество; делът на бившата съпруга е определен като съотношение между стойността на принадлежащото й право на надстрояване към придобивната стойност на имота; избеното помещение не принадлежи на процесния апартамент, а на трето за спора лице; мотиви по искане по чл. 282 ал. 2 от ГПК (отм.) изобщо не са излагани.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане по първия, втория и четвъртия от поставените въпроси. Поставените въпроси са съществени, тъй като от разрешаването им зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по които, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот, като искът е предявен от касатора срещу дъщеря му П. Бившата съпруга на касатора е включена в процеса във връзка с искането за делба на лек автомобил, чиято делба не е предмет на касационната жалба. Делбата на жилището е допусната от районния съд при равни квоти между бащата и дъщерята. Въззивна жалба срещу решението предявили както дъщерята, така и майка й. В жалбата си М. П. сочи, че има права в процесното жилище, защото било построено по изключително нейно право на надстрояване и тя имала право на собственост на ? идеална част от жилището. По делото е установено, че с влязло в сила съдебно решение е развален договор за прехвърляне на правото на надстрояване на жилищна сграда от страна на касатора и съпругата му М. П. срещу задължението на П. П. да гледа и издържа касатора до размер на ? идеална част от жилището.
Касаторът претендира допускането на атакуваното решение до касационен контрол при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК, но в действителност сочи както тези основания, така и основанието на т. 2 от посочения текст, тъй като задължителни за съдилищата са само тълкувателните решения и постановления по смисъла на чл. 130 ал. 2 от Закона за съдебната власт, а по разрешенията на отделни състави на върховния съд може да се твърди противоречиво разрешаване от съдилищата на съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси. Ето защо касаторът фактически твърди, че по процесния случай е налице не само разрешение в разрез с практиката на ВКС, но и противоречиво разрешаване на съдилищата.
Поставените първи и втори процесуалноправни въпроси са съществени и следва да бъдат допуснати до касационен контрол, тъй като разрешението, дадено от въззивния съд, се различава от посочените от касатора разрешения на подобни въпроси от страна на ВКС. По вторият въпрос касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК предвид това в какво качество е участвал бившият съпруг в производството пред първата инстанция и задължителното за съдилищата разрешение на т. 9 на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ОСКГ. Последният съществен материалноправен въпрос следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, защото липсва съдебна практика по подобна хипотеза и разрешаването на въпроса би било от значение за развитието на правото и за точното приложение на закона.
Не следва да се допусне до касационно обжалване по третия съществен процесуалноправен въпрос. Въпросът, макар и твърде съществен по принцип, не е разрешен от въззивния съд различно от разрешенията, дадени от други съдилища. Разгледаните в представените от касатора съдебни решения хипотези касаят съвсем различни обстоятелства и то при наличието на персонален идентитет на участниците в двата процеса, което, очевидно, в настоящия случай не е налице.
За разглеждането на решението касаторът дължи 25 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 5 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 891 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2005 г., в атакуваната му част, с която е отменено решение № 1* от 30 септември 2005 г., постановено по гр.д. № 3* по описа на районния съд в гр. Б. за 2004 г. и вместо него е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент между Ж, П. П. и М. П. при дялове 50/100 за П. , 29/100 за Ж. и 21/100 за М. и е отхвърлен искът за делба на мазе.
УКАЗВА на касатора Ж. П. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 25 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: