О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№311
С., 07.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4009 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. М. чрез пълномощниците му адвокат С. Д. и адвокат А. Д. против решение № 238 от 7.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1573 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд за отхвърляне на предявения от З. Г. М. против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на */* ид.ч. от дворно място с площ от * кв.м., съставляващо имот с пл. № *, кв.* по регулационния план на [населено място] от 1955 г., а по плана от 1978 г. – имот № * от кв.*, попадащ в границите на ПИ с идентификатор * с площ от * кв.м. по кадастралната карта на [населено място], като решението е постановено при участието на трето лице помагач „С. Б. пропърти фонд” А..
[фирма], [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски, а привлеченото от него трето лице-помагач „С. Б. пропърти фонд” А. не изразява становище в настоящото производство.
Ищецът е основал правата си на възстановено право на собственост по чл.3, ал.2 ЗВСОНИ. Ответникът е оспорил легитимацията му на възстановен собственик, както и реалното съществуване на национализирания по З. имот; позовал се е на § 6 ПЗР З., евентуално на придобивна давност, присъединявайки владението на праводателя си „С. Б. пропърти фонд” А..
Софийски апелативен съд е приел, че ищецът е установил, че е наследник на акционери на А. „Б.”, от което имота е национализиран по З. с представения Списък на акционерите на бившето акционерно търговско идустниално дружество „Б., които следва да получат облигации съгласно § 62 от ПП на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия /З./, удостоверения за наследници и декларация за идентичност на имена. Счетено е, че е без значение, че ищецът е само един от двамата наследници, тъй като предявяването на ревандикацинния иск е действие по управление на общия имот, който ползва всички съсобственици, и е допустимо един от тях да иска ревандикация на общото имущество.
По повод възражението, че представените доказателства не установяват, че именно имота, който е бил собственост на акционерното дружество и който е национализиран, е част от имота на ответното дружество и че съществува реално във вида, в който е отчужден, т.е. не е променян във времето, е прието следното: представените актове за държавна собственост установяват какво е било отчуждено от акционерното дружество – № 215/13.06.1949 г. е за място, находящо се в [населено място], „Н. г.”, с площ от * кв.м.; № */* г. е за фабрично помещение, служещо за перачна, перална и сушилна, с площ от * кв.м., масивна сграда, на два етажа; № */* г. е за масивна сграда /жилищна/, на един етаж, с площ от * кв.м.; № */* г. е за масивна едноетажна сграда, служеща за склад, с площ от * кв.м.; № */* г. е за фабрична сграда, железобетоннна, на един етаж, с площ от * кв.м., като във всички актове посоченото основание за одържавяването е З., с бивш собственик – А. ”Б..”, предоставено за ползване на Д. ”С. комуна”, както и че сградите са построени в двора на предприятието.
С акт № */* г. на основание З. и като построени със средства на държавата като такива са вписани, находящи се в кв.*, парцел пл.№ * имоти – сгради и дворни места на ДСП”Р.”, като сградите са описани на обратната страна и дворно място от * кв.м., като в графата по-рано съставени актове са упоменати актове №№ *, *,* и *. С акт № * от * г. на основание: стар общински имот и новопостроени сгради от ДСП”Р.” с държавни средства, на държавен терен, като държавен е вписан парцел *, кв.* по плана на [населено място] от 1964 г., а по плана от 1978 г., представляващ парцел * в кв.*, целият от * кв.м., отреден за „М. Р.”, като към 1964 г. са отразени административна сграда, три броя промишлени сгради и котелно помещение, а на гърба на акта са вписани сгради, съществуващи към 14.04.1988 г., конкретно описани в 17 пункта, като годините на построяване са в периода от 1959 г. до 1984 г. Със Заповед № 287/20.05.1993 г., изменена със Заповед № 13/98 г. на Кмета на С., на осн. чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, е наредено възстановяване собствеността на А.”Б.”, върху недвижим имот, находящ се в [населено място], кв.*, пл.№ *, състоящ се от * кв.м., заедно с построените върху него две фабрични помещения по на един етаж, с площ от * кв.м., съответно – * кв.м. и две едноетажни масивни сгради от * кв.м. и * кв.м. и отписване от актовите книги за държавни имоти актове №№ *, *, *, * и *, всички от 13.06.1949 г., и предаване владението на имота от М. Р. клон С. на бившите собственици.
От неоспореното заключение на СТЕ, прието в първоинстанционното производство се установява, че по описа към нарочния баланс дружество „Б.” притежава: т.І – непокрити имоти: фабриката има застроено и незастроено пространство от * кв.м.; т.ІІ покрити имоти: главна постройка за фабрика, двуетажна със ЗП от * кв.м.; помещение за бояджийница, парен котел и апаратура с площ от * кв.м.; помещение за ковачница, кухня, стол и клуб на работниците с площ от * кв.м.; помещение за пазач – стара постройка с площ от * кв.м.; ел. централа с площ от * кв.м.; резервоар за централата; помещение за склад с площ от * кв.м.; масивна постройка за тъкачница, пристроена към централата с площ от * кв.м.; навес, свинарник, водопровод; склад за дървени стърготини с площ от * кв.м. По плана от 1916 г. имотът е УПИ * в кв.*, с урегулирана площ от * кв.м. и гореописаните сгради. По плана от 1955-1964 г. /фабриката е национализирана 1948 г./ имотът е заснет като имот № * с площ от * кв.м., като са построени нови сгради, част от старите са пристроявани. По план от 1978 г. имотът /земята и сградите/ не съществува самостоятелно, а попада в имот пл. № * в кв. *, с обща площ от * кв.м., който по сега действащата кадастрална карта е имот № *, с площ от * кв.м. Заключението на СТЕ, приета във въззивното производство установява, че към влизане в сила на ЗВСОНИ – 25.02.1992 г. е действал регулационния план от 1978 г., по който процесният имот, съставляващ имота по контура А., попада в обсега на парцел ІІ- за ДСП ”Р..”, кв.*, като през територията на имота са преминавали множество комуникации: К. – Ф., К. от стария ВЕЦ, преминаващ в закрит канал и открит канал със заустване в прилежащата река, П. канализация за отводняване на повърхностни води с оттоци, Водопровод, Ел.кабел, Вертикална планировка – бордюри, асфалт, тротоари и зелени площи. Според вещото лице при наличие на сгради, които са били функционално свързани с производството на предприятието ДСП”Р.”, а именно – месопреработване, изградената инфраструктура с подземни и надземни съоръжения, вертикалната планировка на прилежащата площадка, незастроената част от имота според експерта е имал несамостоятелен и обслужващ характер, с оглед данните, че към 25.02.1992 г. всички обекти са съществували. Разпитан в с.з. на 28.02.12 г. в.л. П. е пояснил, че всички сгради на предприятието „Р.” са били функционално свързани, което е логично за един такъв комбинат. Няма пълна идентичност между сградите, отразени в акта за държавна собственост от 1973 г. и актовете за завземане от 1949 г., има разлика в квадратурите, защото в този период сградите са пристроявани и надстроявани. Целият имот към 1992 г. отговаря само на едно от изискванията за парцел, това за квадратурата, но мястото няма излаз на улица, която да е регулационно утвърдена.
При така приетите факти съдът е направил извод за липса на реституционната предпоставка към 1992 г. имотът да съществува реално във вида, в който е отчужден. Към влизане в сила на ЗВСОНИ одържавеният имот от около * дка е бил застроен, като част от обектите, тези тонирани в червено в комбинирания план /лист 123 от въззивното производство/ са построени от дружество „Б.”, а останалите са построени с държавни средства след национализацията. Обстоятелството, че не е налице пълна идентичност между одържавеното и съществуващото към 1992 г. с оглед извършено пристрояване и надстрояване на национализираните сгради, е ирелевантно за настъпване на реституционният ефект. Същественото в случая обстоятелство е, че след национализацията е осъществено такова комплексно застрояване с цялостно изградена инфраструктура с подземни и надземни комуникации, като всички съществуващи сгради и съоръжения са функционално свързани с производството на предприятието, поради което предназначението му е променено до такава степен, че не може да се приеме, че към 1992 г. имотът е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден, в съответствие със смисъла на това понятие, разрешено с ТР №1/95 г.на ОСГК на ВС. Прието е, че възражението на ищеца за незаконност на допълнително направените съоръжения, освен че се прави за пръв път във въззивното производство, е и неотносимо към спора, тъй като законността на построеното е от значение в случаите, когато имотът е отнет без правно основание или е отчужден не по установения от закона ред, по аргумент от чл.2, ал.2 ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 от З., а процесният имот е одържавен по З. и реституцията настъпва при условията на чл.2 от ЗВСОНИ, в която хипотеза застрояването, независимо от неговата законност, е пречка за възстановяване на собствеността, освен ако от незастроената част не може да се обособи самостоятелен дворищнорегулационен парцел, по аргумент от чл.2, ал.5 от З. и тълкуването в т.2 на ТР №1/95г.на ОСГК на ВС, тъй като така отделената част ще отговаря на законното изискване имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Прието е, че е невъзможно обособяването в самостоятелен парцел на която й да незастроена част от одържавения имот, поради липса на излаз на улица, която да е регулационно утвърдена.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1., т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по въпроса /уточнен съобразно доводите в изложението/„съществува ли реално до размерите, в които е отчужден по З. имот, когато предназначението му е променено в резултат на извършеното след одържавяването комплексно застрояване, включително пристрояване и надстрояване на сгради, съществували към момента на отчуждаването, цялостно изградена инфраструктура с подземни и надземни комуникации и функционалното свързване на всички сгради с производството на предприятието, което е стопанисвало и управлявало имота?”. Изводът на съда, че извършено пристрояване, надстрояване и функционалното свързване на съществувалите към момента на отчуждаването сгради с новопостроените след одържавяването, е довело до промяна на предназначението на имота до такава степен, че той не съществува в размерите, в които е отчужден е направен в противоречие с указанията по приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 1/17.05.1995 г. по т.д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, т.1.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуално правен въпрос „относно задължението да съда да постанови решението си върху всички относими доказателства, а не само на изрбани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля”, тъй като соченият от касатора като необсъден документ – споразумителен протокол от 10.07.1997 г. – е неотносим към решаващият мотив на съда, че обекта на реституцията не съществува в размерите, в които е отчужден.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238 от 7.02.2013 г., постановено по гр.д. № 1573 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 813.54 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: