Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
ГР. София, 03.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 13 април през 2010 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Ан. Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №226/09 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.218а и сл. от ГПК, отм., вр. с пар.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд София /ОС/ по гр.д. №1098/02 г. от 13.10.07 г., с което е отхвърлена молбата му за тълкуване на влязлото в сила решение по делото от 13.01.03 г. по иска с пр. осн. чл.224, ал.1 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба СБПФЗДПЛР „Цар Фердинанд” ЕООД, гр. И. не изразява становище..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в от ГПК , отм. срещу подежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима, но неоснователна:
С обжалваното въззивно решение е отхвърлена молбата на касатора за тълкуване на влязлото в сила решение по съществото на спора, в частта му по иска с пр. осн. чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 1536 лв. Прието е, че въззивният съд не се е произнесъл по тази претенция, отхвърлена с първоинстанционното решение, тъй като тя не е била предмет на въззивното производство, въведен с жалбата. Затова няма и какво да тълкува по реда на чл.194 от ГПК, отм.
Изводите на въззивния съд са законосъобразни: С исковата молба ищецът, сега касатор е предявил срещу ответника искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ, чл.128 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ. С последния, ищецът е поискал да му се присъди пълната сума на обезщетението за неползван платен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, като се признае неоснователността на извършеното от работодателя прихващане с негови вземания за обезщетение по чл.221 от КТ и за суми по договор за следдипломно обучение.
Искът е разгледан от първоинстанционния съд, като кумулативно съединен с тези по чл.344, ал.1 от КТ, и отхвърлен като неоснователен. Ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение в тази част, вкл. със сега изложените доводи, че искът следва да се счита евентуално съединен, поради обусловеността му от прекратяването на тр. правоотношение, на която се е позовал първоинст. съд.
При кумулативно съединяване на иска, след като първоинст. съд се е произнесъл по същество с отхвърлянето му, ищецът е следвало да обжалва решението, за да запази висящността на спора и промени този неблагоприятен резултат. Не го е сторил и решението на РС по иска е влязло в сила. Така искът не е бил предмет на въззивно разглеждане и произнасяне и по него не е постановено решение на ОС, което да се тълкува или да подлежи на поправяне поради очевидна фактическа грешка, твърдения за която молбата също съдържа. Дори да се приеме, че искът е предявен като евентуален и висящността по него е запазена с обжалване на решението по гл. иск – ТР №1/01 г. , т.15, ищецът е пропуснал срока по чл.193 от ГПК, отм., поради което молбата му не може да се разгледа и като такава за допълване на решението. Затова въззивният съд не е нарушил закона, отхвърляйки молбата за тълкуване на въззивното решение, подадена на осн.чл.194 от ГПК, отм.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски окръжен съд по гр.д. №1098/02 г. от 13.10.07 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: