Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр. София, 26.09.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 септември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов
Галина Захарова
при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора П. Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 896/2014 година.
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалби на: подс. Ж. П. К. от гр.С., чрез неговите защитници – адвокати Т. Н. и Т. Я., на подс. И. Б. К. от гр. С., чрез адвокат Ц. В. и на подс. Г. Д. Г. от гр.С. чрез адвокат Л. Г., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 9/2014 г. Твърди се във всички жалби, че наложените наказания са явно несправедливи поради неприложението на чл. 66, ал. 1 НК, а в жалбата на подс. Ж. К. и поради увеличаването му с една година лишаване от свобода. Исканията са да се приложат разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК, а от последния да се намали и определения размер по отношение на санкцията му.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбите са неоснователни и не следва да бъдат уважавани.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 19/15.04.2014 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е изменил присъда № 5/19.03.2012 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 21-ви състав, постановена по нохд № С- 3562/2011 г., като е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода наложено на подс. Ж. П. К. с една година лишаване от свобода, като следва да изтърпи наказание от три години лишаване от свобода, отменил е приложението на ч. 66, ал. 1 НК по отношение на всеки един от подс. И. Б. Клисурски, Ж. П. К. и Г. Д. Г., определил е за всеки да изтърпи наказанието в затворническо общежитие от „открит” тип при „общ” първоначален режим, на основание чл. 61,т. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Постановил е на основание чл. 40, ал. 4 НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода на подс. И. Б. Клисурски да бъдат полагани съответните медицински грижи.
Отменил е присъдата в частите за разликата от 1253.06 лв. до 1301.86 лв. – обща парична равностойност на предмета на деянието, на подс. Г. Д. Г., извършена на 12.01.2010 г. и респ. разликата от 2688.26 лв. до 2737.06 лв., представляваща обща равностойност на извършеното от подс. Г. престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По довода в жалбите, за явна несправедливост на наложеното наказание:
Лишени от основание в жалбите и на тримата подсъдими, са възраженията по този направен довод. При определяне размера на наказанието, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Точен и законосъобразен е извода, че определеното по размер наказание от първоинстанционния съд относно подс. И. Клисурски и Г. Г., в най – пълна степен ще осъществи целите си, задачите на генералната и индивидуална превенции по чл. 36 НК. Изложените съображения са подкрепени от данните по делото, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.
Напълно законосъобразен е и извода на второинстанционният съд по отношение на подс. Ж. К., че определеното от първостепенния съд наказание в абсолютния минимум, се явява несъответно на тежестта на конкретната проява, преценена от гледна точка на количеството и разнородния характер на държаните от него наркотични вещества, както и от гледище на данните затова, че цялостната му престъпна дейност сериозно надхвърля мащабите на конкретно инкриминираната проява. А тези данни са за това, че е бил ангажиран с дейност по наркоразпространение от няколко години, снабдявал е други лица с наркотици, че тази проява не е изолирано явление в живота му. С оглед на това основателно е бил завишен размера на наказанието му с още една година лишаване от свобода.
И според настоящата съдебна инстанция, определените по размер наказания и начин на изтърпяването им за тримата подсъдими, напълно съответстват на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дейците. По-голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.
Претенциите на касаторите са за приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. Същите са неоснователни. С оглед данните по делото за извършените деяния и личността на дейците, е точен направения извод от въззивният съд, че така определените по размер наказания лишаване от свобода се налага да бъдат изтърпени ефективно. Както правилно е посочено, всеки един от тримата подсъдими в миналото е бил нееднократно санкциониран по наказателно-правен път, за извършени престъпления от общ характер, а подс. Г. Г. и за също такова престъпление – по чл. 354а НК. Очевидно е, че наложените в минало наказания са се оказали неспособни да обезпечат необходимата корекция в поведението им, като е без значение видът размера и начина на изтърпяването им. Затова е напълно закономерно определянето на ефективните санкции по отношение и на тримата подсъдими, за да могат да бъдат осъществени целите на наказанието по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции.
С оглед на изложеното, касационните жалби като изцяло неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19/ 15.04.2014 г., постановено по внохд № 9/20014 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав.
Председател:
Членове: