4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
гр. София, 07.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 30 май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1202 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на „РОВЕКС И. Л.“-Х. К. срещу определение №260 от 09.01.2018 г. по в.ч.т.д. № 385/17г. на АС-Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното определение № 522/09.08.2017 на ОС-Ловеч по т.д.№ 82/16 за оставяне без разглеждане и прекратяване на производството по исковете на настоящия жалбоподател против [фирма]/н./-гр. Л. и К. АД/н./ предявени по реда на чл.694 ал.3,предл.2 ТЗ за установяване несъществуването на прието от синдика на [фирма]/н./ вземане на К. АД/н./ в размер на 30 874 061,08 щатски долара и е осъдил ищеца да заплати държавна такса от 308 740,61 лева на основание чл.694 ал.7 във връзка с чл.621 ТЗ.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма]/н./ в писмен отговор изразява становище за нейната основателност.
Ответникът по частната жалба К. АД/ н/- [населено място] в писмен отговор изразява становище за липса на основание за допускане на касация, доколкото не е налице хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК: по аналогични случаи е налице съдебна практика, вкл. на ВКС: Опр.№483/11-07.2014 г. по ч.т.д. № 1827/14 Второ т.о.,Опр. №684/01.12.2015 по ч.т.д. №2634/15 на Второ т.о..Произнасянето на съда е съобразено с тази практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че е сезиран с иск предявен по реда на чл.694 ал.3,предл.2 ТЗ. Процесните вземания са предявени в производството по несъстоятелност на [фирма]/н./ от страна на присъединения кредитор К. АД/н./ до размера на 30 874 061,08 щ.д., като произтичащи от договор за кредитна линия от 26.05.2011 г.и са включени в списъка на приетите вземания по чл.286 ТЗ. В срока по чл.690 ТЗ „РОВЕКС И. Л.“ е подал възражение срещу така приетите вземания на К. АД/н./ , което е разгледано от ОС-Ловеч и е оставено без уважение като окончателният списък е одобрен от съда без изменение. За да счете за недопустим настоящия иск, предявен по реда на чл.694 ал.3,предл.2 ТЗ, съставът на АС-Велико Търново е приел констатациите в мотивите на обжалваното пред него определение на Л., че за същите вземания има висящи три броя дела пред Л./ т.д. №85/15, т.д. №86/15 и т.д. № 87/15/ по предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК положителни установителни искове на К. АД/н./ срещу [фирма]/н./. С оглед тези констатации , съгласно чл.637 ал.3 ТЗ, производството по тези искове, след одобряване на списъка на приетите вземания, следва да продължи с участието на синдика на несъстоятелния длъжник и на възразилия кредитор,чието възражение е оставено без уважение, като постановените съдебни решения по тези искове ще имат установително действие спрямо тях и длъжника. Ето защо, защитата на кредитора, 4предявил иска по чл.694 ТЗ, е в рамките и по реда на висящите искови производства, а не чрез специалния иск по чл.694 ТЗ в производството по несъстоятелност. По отношение на държавната такса, дължима,съгласно чл.694 ал.7 ТЗ от ищеца при отхвърляне на иска по чл.694 , съдът е счел, че същата се дължи и прекратяване на производството по него като се е позовал на субсидиарното приложение на ГПК за неуредените в Глава ІV на ТЗ случаи/ чл.621 ТЗ/.
Частният касационен жалбоподател счита, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по следните обуславящи, според него, изхода на спора въпроси, които обобщено се свеждат до: допустим ли е искът по чл.694 ал.3 ТЗ на кредитор възразил срещу включено в окончателния списък на кредиторите вземане на друг кредитор, при висящо производство по чл. 637, ал.3,т.2 ТЗ, в което обаче възразилият кредитор не е конституиран, въпреки тази разпоредба, дали в тази хипотеза при преценка за допустимостта на иска по чл.694 ТЗ, съдът, пред който е предявен последният, следва да служебно да отчете този факт , както и дължи ли се държавна такса по чл. 694 ал.7 ГПК от страна на ищеца, при оставяне без разглеждане на иска като недопустим.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. В случая първите два въпроса, повдигнати от касатора не обуславят изхода на спора по конкретното дело, доколкото , дали производството по предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК положителни установителни искове на К. АД/н./ срещу [фирма]/н./ е възобновено или не и дали е спазено изискването на чл.637 ал.3, предл.второ ТЗ за конституиране и на подалия възражение срещу вземането кредитор, са обстоятелства, които не са наведени в процеса от страна на ищеца, съответно не са разглеждани от съда и съдилищата по спора не са формирали правораздавателната си воля въз основа на отговорите на тези два въпроса. Следва да се има в предвид, че посочената разпоредба е императивна, а неспазването й води до недопустимост на постановените решения по предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК положителни установителни искове на К. АД/н./ срещу [фирма]/н./.
По отношение на това, дължи ли се държавна такса по чл. 694 ал.7 ГПК от страна на ищеца, при оставяне без разглеждане на иска като недопустим, то положителният отговор следва от ясните и недвусмислени разпоредби чл.621 ТЗ, препращащи за неуредените в Глава ІV на ТЗ случаи към съответните правила на ГПК –чл.71 ал.1 ГПК, според която при водене на всяко дело се събира държавна такса. Специалната норма в чл.694 ал.7 ТЗ само редуцира размера на дължимата държавна такса по иск по чл.694 ТЗ и не изисква предварителното й събиране, с оглед стимулиране на кредиторите да предприемат този вид защита на правата си в производството по несъстоятелност/ така мотиви към проекта на ЗИДТЗ обн. ДВ бр. 105/16/.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят не установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №514 от 21.11.2017 г. по в.ч.т.д. № 661/17г. на АС-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.