О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София, 04.03. 2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5600 по описа за 2014 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Р. и Д. Р., чрез адв. И. И. Й. от АК София, против решение от 24.04.2014 г. на Софийски градски съд,ІІ-д въззивен състав, постановено по въззивно гр.д. № 12263/2013 г., в частта по иска с правно осн. чл. 92 ЗЗД и по евентуалния иск.
Излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещната страна [фирма], София, представлявано от изпълнителния директор В. А. С., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
П. Р. и Д. Р. са предявили против [фирма] иск за сумата 465.95 евро – невърнат остатък от платена цена по развален договор; за сумата от 9344.80 евро – договорна неустойка за неизпълнение по предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот от 13.08.2008 г. и евентуален иск за сумата от 21 000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизпълнение на договорно задължение за периода от плащането на вноските по предварителния договор от 13.08.2008г. до датата на депозиране на исковата молба.
Въззивният Софийски градски съд обезсилил решението на първата инстанция в частта по евентуалния иск, осъдил ответника да заплати на ищците 132,95 евро, на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и отхвърлил изцяло иска по чл. 92 ЗЗД.
Съдът приел за установено, че страните сключили по между си договор за продажба на недвижим имот и изпълнение на строителство. В него уговорили, че при отказ на изпълнителя/продавач да продаде имота на изправната страна в изискуемата нотариална форма, договорът се счита развален и се дължи неустойка в размер на 20 % от определената цена.
В същия договор е определен срока за завършване на сградата – 30.12.2009 г.
С нот. покана възложителите/купувачи П. Р. и Д. Р. дали на [фирма] тримесечен срок да завърши обекта и да прехвърли собствеността върху имота, а в случай, че не бъде завършено строителството – да върне цената, ведно с обезщетение за забава и да плати неустойка от 9344,80 евро. Поканата е връчена на 17.05.2011 г. На следващия ден обещателят -строител отговорил, че обектът е в груб строеж и предложил предоговаряне на срока за изпълнение – 30.12.2012 г., с намаляване на последната вноска с 2 000 евро. Купувачите отговорили, че развалят договора.
На 06.10.2011 г. е постигнато извънсъдебно споразумение, в което строителят признава, че дължи на купувачите 42051 евро, която трябва да върне в срок до 14.10.2011 г, както и 2264 евро, представляващи три процента годишна лихва върху платената сума, считано от датата на забава
Плащането е извършено с четири дни закъснение – на 18.10.2011 г. , като сумата е със 132,95 евро по-малко от дължимата – с оглед фиксинга на БНБ; плащането е извършено в лева.
Относно иска по чл. 92 ЗЗД въззивният съд приел, че договорът бил развален едва на 26.07.2011 г., поради забава на строителя по договора за изработка да изгради и завърши имота в уговорения вид и в предвидения срок, а не поради отказ на същия да го прехвърли на 30.12.2009 г. Според въззивната инстанция правото на компенсаторна неустойка възниква при отказ на продавача да прехвърли по нотариален ред, в посочения по договора срок имот. Това задължение обаче е предпоставено от изграден към същия момент имот, завършен във описани в приложението към договора вид, или поне в груб строеж. Съдът посочил, че след като ищците Р. не са доказали, че имотът е бил изграден в груб строеж към 30.12.2009 г., няма как към същата дата той да им бъде прехвърлен, следователно нямат право на компенсаторна неустойка; тя е уговорена само при отказ на продавача да продаде, а той има желание да осъществи сделката. В договора било посочено, че при подобен отказ договорът автоматично се разваля и именно поради това се дължи неустойка, а в случая договорът е развален по-късно и не поради отказ на продавача да прехвърли собствеността.
Евентуалният иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е оставен без разглеждане поради несбъдване на условието – отхвърляне и на двата главни иска – съдът частично е уважил този по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В изложението към касационната жалба са поставени следните правни въпроси: Може ли строителят-продавач да се освободи от задължението да заплати неустойка за отказ от сключване на окончателен договор поради виновното си неизпълнение на задължението да завърши строителството; може ли строителят да черпи права от собственото си неизпълнение; кой следва да докаже построяването на обекта – строителят-продавач или купувачът, и необходимо ли е доказването на това обстоятелство, ако страните не спорят по този въпрос; ако първоинстанционният съд не е указал доказателствената тежест на страната и докладът е непълен/неточен, допустимо ли въззивният съд да посочи това едва в мотивите на въззивното решение; следва ли купувачът да доказва отрицателни факти – незавършването на сградата, за да претендира неустойка при отказ на продавача да прехвърли собствеността, или е достатъчно да докаже съществуването на задължение за прехвърляне на имота, неизпълнението на задължението за прехвърляне на имота, уговорената неустойка, собствената си изправност; може ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение на основание, непосочено във въззивната жалба – ответникът никъде не е твърдял, че не е изградил имота, напротив – твърди, че го е изградил в груб строеж, както и, че на това основание не може да прехвърли имота.
Всички въпроси имат отношение към приетото от въззивния съд разрешение, че не може да се претендира заплащане на неустойка поради неизпълнено обещание да се прехвърли един имот, ако той не е построен – обещателят/строител не отказва да изпълни, а е в невъзможност да го стори.
Уточнени и обобщени от настоящата инстанция правните въпроси, имащи отношение към постановеното от съда са: при смесен договор – за извършване на строителство и предварителен договор за продажба на построения имот, забавата на строителя да построи отразява ли се върху сроковете за прехвърляне на собствеността; при разваляне на договора поради забава на строежа, може ли да се претендира неустойка, която е уговорена за неизпълнение на обещанието да се прехвърли построения имот.
Тези въпроси не са разгледани в представените от касатора съдебни решения, но е налице другото поддържано от него основание за допускане на касационно обжалване – въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Последните два процесуалноправни въпроса в изложението имат отношение към постановеното от въззивния съд по евентуално предявения иск, като питането е едно, зададено по два различни начина – частичното уважаване на главния иск, пречка ли е за разглеждане на евентуалния иск и при частично уважаване на главния иск следва ли, че евентуалният иск следва да бъде оставен без разглеждане изцяло.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че правният въпрос, уточнен от съда – при частично уважен главен иск, евентуалният следва ли да се разгледа, е включен в предмета на решението, като предпоставя и резултата по чл. 270, ал. 3 ГПК. Разрешаването му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Осъществена е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне.
Върховният касационен съд ще се произнесе по частната жалба, образувана в гр.д. № 5599/2014 г. ведно с решението по касационната жалба, когато окончателно разпредели тежестта за съдебноделоводните разноски между страните.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 24.04.2014 г. на Софийски градски съд,ІІ-д въззивен състав, постановено по въззивно гр.д. № 12263/2013 г.
УКАЗВА на П. Р. и Д. Р., в едноседмичен срок от съобщението, да заплатят държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 365,53 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: