3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
София,13.05.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 700/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 867 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 269/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение от 01.08.2011 г. по гр. д. № 1392/2010 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 120 000 лв. до пълния претендиран размер 300 000 лв.
К. поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано с твърдението, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, тъй като съдът е съобразил единствено броя, но не и характера и тежестта на получените в резултат на пътно-транспортното произшествие травматични увреждания и не е взел предвид представените във въззивното производство нови доказателства, установяващи продължаващите болки и страдания.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради това, че атакуваното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68 г. и ППВС № 5/75 г.
Ответникът по касация – Застрахователна компания “Л. И.” Ад, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 25.07.2012 г.
Третото лице-помагач на ответника – С. Ц. Г. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да присъди на П. Д. Д. от [населено място] по предявения от него иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ допълнително сумата 40 000 лв., въззивният съд е преценил, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява сумата 120 000 лв. Като релевантни при определяне на обезщетението решаващият състав е счел обстоятелствата, че получените от ищеца телесни увреждания са многобройни, тежки и с трайни последици както за физиката, така и за психиката му, а също и че пострадалият е млад човек – 30-годишен към датата на увреждането, баща на малко дете.
С оглед мотивите на атакуваното решение, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск.
Осъществено е и допълнителното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обобщена в ППВС № 4 от 1968 г., както и с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, тъй като съдът не е съобразил установените в нея критерии за определяне на обезщетението.
Предвид освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса, постановено от Председателя на Софийски градски съд с разпореждане от 15.02.2010 г., такава не се дължи и за касационното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 867 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 269/2012г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение от 01.08.2011 г. по гр. д. № 1392/2010 г. за отхвърляне на предявения от касатора иск по чл. 226, ал 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 120 000 лв. до пълния претендиран размер 300 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: