4
4
Определение по т. д. № 1069/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1069/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315
София, 17.04.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1069 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 1345/25.07.2011 г. по гр. д. № 339/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 26.03.2010 г. по т. д. № 1776/2004 г. на Софийски градски съд и са оставени без разглеждане, като недопустими поради липса на правен интерес, предявените от жалбоподателя срещу [фирма] и [фирма], искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за обявяване за нищожно на извършеното от първия ответник в полза на втория джиро на 27.10.2004 г. върху алонж към временно удостоверение № 1 за 54 540 бр. акции от капитала на [фирма], [населено място], на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради противоречие със закона, липса на съгласие и невъзможен предмет.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, подробно обосновани с аргументи, свързани с правния интерес на ищеца и дадените разрешения от съдебната практика.
Твърди се, че съдът е допуснал смешение между съдържанието на понятията правен интерес, като предпоставка за допустимост на съдебното производство по установителния иск с оглед ясно определен предмет на делото и последваща /извънпроцесуална/ цел на провеждане на съдебното производство, като преценявайки последното, въззивният съд се е занимал с неговата целесъобразност и напълно е неглижирал непосредственото основание и цел на производството.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поддържа, че съдът с въззивното решение е разрешил в противоречие с практиката на ВКС значимият за спора правен въпрос, свързан с критериите, въз основа на които се преценява наличието или отсъствието на правен интерес от предявяване на установителния иск.
Цитирана и приложена е съдебна практика: Решение№ 458/29.06.2010 г. по гр. д. № 1526/2009 г. на ВКС, ІV г. о.; Решение № 535/28.06.2010 г. по гр. д. № 1589 /2009 г., І г. о. и Решение № 504/29.06.2010 г. по гр. д. № 797 І г. о., както и Решение № 145/19.05.2008 г. по т. д. № 695/2007 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 419/22.02.1075 г. по гр. д. № 57/75 г., І г. о.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложеното от касатора основание, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, конкретен процесуалноправен въпрос за определяне на правния интерес от предявяване и поддържане на установителен иск е формулиран, т. е. изпълнени са изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК в тази част, като жалбоподателят е обосновал наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Според настоящия съдебен състав, наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск е винаги съществен процесуален въпрос. Поради това поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е означение за изхода на конкретния правен спор, съгласно т. 1 на ТР 1/ 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на този въпрос е осъществено и поддържаното основание по т. 1 на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид приложените решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, в които отчасти е засегнат и въпросът за определяне на правния интерес от провеждане на установителен иск, разбира се при отчитане спецификите на всяко едно съдебно производство, както и въведените от ищеца аргументи за наличието на такъв интерес.
В приложената практика е обосновано, че е достатъчен и евентуален интерес, както и възможността правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаването на такъв иск, което обосновава правния му интерес и съответно допустимостта на иска.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1345/25.07.2011 г. по гр. д. № 339/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1091 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: