3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 02.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1269/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Е. А. К. против решение от 28. 06. 2011 г. по гр.д. № 360/2011 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 384 от 21. 03. 2011 г. по гр. д. № 6450/2010 г на Врачанския районен съд. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и ал. 2 КТ. Поддържа се, че изводът на съда за спазване закрилата по чл. 333 КТ е незаконосъобразен, тъй като преди връчване на заповедта за уволнение работодателят не е изискал мнение на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда досежно психичното заболяване на ищцата /такива са изискани само досежно заболяването й „исхемична болест на сърцето”/ и поради трудоустрояването й, както й че преди да предприеме прекратяване на трудовото правоотношение не е изискал информация за наличие на заболявания по Наредба № 5/1987 г. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /задължителна и незадължителна/, както и в противоречие с други влезли в сила съдебни решения.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] – [населено място] изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата е осъществено при спазване закрилата по чл. 333 КТ и процедурата по чл. 193 КТ, че ищцата е извършила посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 КТ. Относно твърдението на ищцата за допуснато нарушение на чл. чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 2 КТ, изразяващо се в извършване на уволнението без разрешение на инспекцията по труда и без взето мнение на ТЕЛК във връзка с трудоустрояването й и с психичното й заболяване съдът е приел, че тази закрила не е нарушена. Приел е за недоказано твърдението й, че е страдала от психично заболяване по смисъла на Наредба № 5/87 г., както и че не е била трудоустроена /предвид непосочване в решението на ТЕЛК на необходимост от преместването й на друга работа/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните материалноправни въпроси: а/. дали закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му или обхваща само случаите на трайно намалена работоспособност, при които е дадено и предписание за преместване на друга длъжност – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с решения на ВКС, постановени по действащия и отменения ГПК; б/. задължен ли е работодателят преди предприемане на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ да изиска информация от уволнявания за наличие на заболяване по Наредба № 5/87г., особено ако в документите в личното трудово досие съдържат данни за такова.
Така формулираните въпроси са включени в предмета на спора и са от значение за изхода на делото.
Първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /задължителна и незадължителна/. В представените от касатора решения на ВКС по отменения ГПК /решение № 1627 от 13. 10. 2005 г. по гр. д. № 562/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1332/25. 07. 2006 г. по гр. д. № 3120/2003г., ІІІ г.о./, както и решения по чл. 290 ГПК /решение № 137 от 2. 03. 2010 г. по гр. д. № 20/09г., VІ г.о. и решение № 760 от 22. 12. 2009 г. по гр. д. № 2688/08г., ІІ г.о./. е прието, че закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му. В мотивите към обжалваното решение съдът е приел, че независимо от обстоятелството, че с решение на ТЕЛК по отношение на ищцата е определена трайно намалена работоспособност 67 % и са посочени противопоказни условия на труд /тежък физически труд/, ищцата не е трудоустроена, тъй като комисията не е дала предписания за преместването й на друга длъжност или за облекчаване условията на труд на заеманата.
Вторият въпрос също е решен в противоречие със съдебната практика – решение № 240 от 14. 04. 2010 г. по гр.д. № 937/09г., ІІІ г.о. и решение № 77/22. 04. 2008 г. по к.гр.д. № 11/08г. на ВАС, постановено по чл. 218а, б.”а” ГПК /отм./. В същите е прието, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. на министъра на здравеопазването вменява задължение на работодателя да събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на цитираната норма, като уволнението е незаконно, ако такава информация не е била изискана и е установено наличие на заболяване по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. В мотивите към обжалваното решение съдът е приел, че работодателят не е следвало да изисква разрешение на ИТ и мнение на ТЕЛК досежно психичното заболяване на ищцата, тъй като не е доказано същата да боледува от такава болест /съдържащите се в личното трудово досие болнични листове били от 1995 г. и 1997 г., а представените по делото са с неразбираеми за съда диагнози/ и този извод е направен при липса на данни за спазване разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от наредбата.
Поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ следва да се допусне касационно обжалване на решението по посочените въпроси.
Жалбоподателката – ищца не дължи такси и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28. 06. 2011 г. по гр.д. № 360/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: