О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
С. 21.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1029 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Л. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 5634 от 22.07.2015г. по в.гр.д. № 5928 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.01.2014г. по гр.д.№ 8431/2014г. на районен съд С. в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 3, във вр.с чл.225 ал.1 КТ и частично досежно определената държавна такса и разноски и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С. Л. Н. против [фирма] [населено място] искове за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 2 от 4.12.2013г. и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 18.12.2013г. до 18.06.2014г. в размер на 9 229.44лв., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2014г. и е потвърдено решението в останалата неподлежаща на касационно обжалване част, с която са уважени предявените искове за заплащане на сумите от 1 336.53лв.- неизплатено трудово възнаграждение за месец ноември 2013г. и месец декември 2013г. на основание чл.128 КТ и за заплащане на сумата от 1 464.99лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2014г., на основание чл.224 КТ.
Като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, касаторът поставя три въпроса, по които желае да се допусне касационно обжалване:
1. Допустимо ли е с оглед разпоредбата на чл.195 КТ и следва ли в мотивите на съдебния акт съгласно чл.236 ал.2 ГПК, да се обсъдят всички доводи и възражения на страните и да се преценят всички доказателства или само избраните по преценка на съда?, Кога доказването на фактите е пълно и на кого е тежестта на доказване дали определено поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина? Допустимо ли е съдът да презумира отговорността на материално отговорно лице, без наличие н доказателства за това?, за които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с приетото в решения № 1 от 31.01.2011г. по гр.д. № 158/2010г. на ІІІ г.о., № 56 от 10.03.2010г. по гр.д. № 540/2009г. на ІІІ г.о. и № 92 от 16.03.2011г. по гр.д. № 910/2010г. на ІІІ г.о. Според касатора по делото не са конкретизирани липсващите стоки и продукти, кога и как са доставени,каква част са материално-стокови ценности и каква парични, по какъв начин за заприходени, по кои фактури са получени сумите, как са счетоводно отразени, за кой период се отнасят сумите. Оспорена е законността на процедурата по издаване на акта за инвентаризация.
2. Допустимо ли е съдът да отхвърли възражения за изтекла давност по чл.194 КТ, когато доказателствата по делото /включително съдебно-икономическа експертиза/ сочат само резултати по предходен акт за инвентаризация от дружество- контрахент на работодателя? Позовава се на решение № 339 от 19.11.2012г. по гр.д.№ 1688/2011г. на ІІІ г.о.
3. Допустимо ли е съдът да вменява умисъл от работника при започване ползване на отпуск за временна нетрудоспособност въз основа на болничен лист, пред вид закрилата по чл.333 КТ, който касаторът счита, че е разрешен в противоречие с решение № 381 от 1.11.2012г. по гр.д.№ 1359/2011г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищцата е заемала длъжността „Управител на склад” въз основа на сключен през 2004г. трудов договор. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед от 4.12.2013г. /връчена й на 18.12.2013г./, на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ, поради допуснати нарушения по чл.190 т.4 /злоупотреба с доверието на работодателя/ и т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/. Тези два състава са обосновани с „поведение на работника, довело до настъпване на значителни липси и финансови загуби” на стойност 56 807.53лв., констатирани с извършена проверка в периода от 28.10.2013г.-31.10.2013г., за която е съставен протокол от 31.10.2013г. В същият е посочено, че ищцата : 1.е издала документи /фактури/ за извършени от нея продажби на продукти, собственост на трето лице/”Л. Газ България”/ на стойност 37 694.79лв. без да преведе по банков път или да внесе в брой сумите по продажбите, 2.установени са липси на продукти, собственост на трето лице /”Л. Газ България”/ на стойност 10 178.14лв., за което е издадена фактура № [ЕГН] от 1.10.2013г. и 3.е издала документи /фактури/ за извършени от [фирма] доставки на стойност 8 934.60лв. без да преведе по банков път или да внесе в брой сумите от тези доставки.
Въз основа на този Протокол работодателят е посочил в заповедта за уволнение, че ищцата е присвоила сумите от 37 694.79лв. и от 8 934.60лв. от продажбите и че е налице липса на продукти, на стойност 10 178.14лв.
При тези безспорни факти, въззивният съд е приел, че е сезиран с твърдения за извършени три нарушения на трудовата дисциплина от лице, на което са възложени задължения на пряк отчетник. При проверка за срока по чл.194 КТ, е приел че двумесечният срок за нарушението, свързано с липса на стойност 10 178.14лв., тече от датата на издаване на фактурата 1.10.2013г. и към момента на налагане на наказанието 4.12.2013г. е изтекъл, поради което го е изключил от предмета на обсъждане по делото. За останалите две нарушения е счел, че не е установен момента на констатиране на липсата им, поради което срокът по чл.194 КТ не е изтекъл и ги е обсъждал по същество. С. преценка на доказателствата по делото, съдът е достигнал до извода, че посочените в заповедта суми имат характер на липси /щета с неустановен произход/. Въз основа на протокола от 31.10.2013г. и като е приел, че с подписването му ищцата е признала неизгодния за нея факт за наличието им в посочения размер без да установи, че е извършила разпореждане с материални ценности на годно правно основание, е направил извод за наличие на нейно виновно противоправно поведение, изразяващо се в груба небрежност. Съдът се е позовал на практика, съгласно която съставът на злоупотреба с доверието на работодателя по чл.190 т.4 КТ не изисква умисъл и че е изпълнен когато материално отговорно лице извършва действия в противоречие със задължението си за опазване на имуществото на работодателя. Като допълнителен аргумент е изтъкната и изключително високата стойност на причинените вреди /46 629.33лв./ Относно възражението във връзка със закрилата по чл.333 КТ, въззивният съд е приел, че ищцата не се ползва от такава, защото не е изпълнила задължението си да уведоми работодателя, че ефективно е започнала да упражнява правото си на отпуск /работодателят е получил едва на 20.12.2013г. трите болнични листи на ищцата, издадени на 5.12.2013г., 13.12.2013г. и 17.12.2013г., при положение, че тя е получила заповедта за уволнение на 18.12.2013г. /
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос на касатора досежно тежестта на доказване в хипотеза на твърдяна липса. Решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове е свързан с преценка за наличие на състава на чл.190 т.4 КТ, с мотива, че материално отговорното лице с причиняването на липси, е извършило действие в противоречие със задължението си за опазване на имуществото на работодателя. Следователно – преценката дали работникът виновно е причинил процесните липси – е определяща за крайния изход от спора. Освен, че е от значение за изхода на спора, поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно постановени по реда на чл.290 ГПК решения /например № 324 от 6.01.2015г. по гр.д.№ 2431/2014г. на ІV г.о., № 260 от 30.12.2013г. по гр.д. № 1286/2012г. на ІV г.о./ при липси – в тежест на отчетника е да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение, но в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника. Ако работодателят не е установил конкретно какви материални ценности /по вид, количество, размер и стойност/ са начислени на работника, за последния не е възможно да установи начина на разходването им. Липсите подлежат на установяване въз основа на първична счетоводна документация /приети и отчетени суми по първични документи, счетоводен анализ на приходи и разходи, движение на средства и наличности при предаването и приемането/. Именно констатацията за липса обръща доказателствената тежест. В случая въззивният съд е приел, че работникът не е доказал извършване на разпореждане с материални ценности на годно правно основание, без да е изискал работодателят да установи конкретно какви материални ценности е предоставил на работника/вж. посочените от касатора решения № 1 от 31.01.2011г. по гр.д. № 158/2010г. на ІІІ г.о. и № 92 от 16.03.2011г. по гр.д. № 910/2010г. на ІІІ г.о./
Наличието на основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, обезсмисля произнасянето по останалите.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5634 от 22.07.2015г. по в.гр.д. № 5928 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.