4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 25.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1311 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 13.11.2015г. по в.гр.д.№4909/15г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението от 08.08.2014г. по гр.д.№48818/12г. на Софийски районен съд, са отхвърлени насрещните искове на Е. Т. и Р. Т. срещу Б. Ч. и В. Ч. по чл.59, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 13 011лв., с която ответниците неоснователно са се обогатили, ползвайки имота на ищците за периода 16.02.2010г. – 05.07.2011г.
Въззивният съд е приел, че Е. Т. е закупила процесния апартамент през 1997г., по време на брака и с Р. Т.. Ответниците Ч. са получили владение върху същия апартамент на 28.09.2007г., когато са го закупили с нотариален акт от лицето С. Я., който в действителност не е бил негов собственик. З. на 05.12.2007г. ревандикационен иск от Т. срещу Ч. е уважен с влязло в сила на 19.11.2011г. решение, а с протокол от 05.07.2011г. по образувано изпълнително дело Т. са въведени във владение. Прието е, че през целия период на осъществяване на фактическа власт от Ч., апартаментът е бил в незавършен вид, като те са извършили само подмяна на дограмата, която е била негодна. Те не са ползвали фактически апартамента, тъй като той е бил негоден за обитаване по предназначение. Не са си спестили наем, който би следвало да заплащат като несобственици на имота, поради което не следва да обезщетяват собствениците Т. за неполучаването на такъв наем.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Т. и Р. Т..
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл.59 ЗЗД и практиката на ВКС по прилагането му. Съдът е въвел изискване за уважаването на този иск, каквото законът не съдържа – ответникът фактически да е ползвал имота на ищеца. Развити са доводи, че упражняването на фактическата власт може да се осъществява чрез различни правни действия, а за уважаването на иска по чл.59 ЗЗД е достатъчно ответникът за държи чужд имот без правно основание за това. Развити са и оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на съвкупна преценка на доказателствата по делото.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Прякото ползване по предназначение на чужд имот представлява ли елемент от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД.
2. Ако държателят на чужда вещ в резултат на собствени действия по вътрешни преустройства прави вещта временно неизползваема по предназначение до приключване на ремонтните работи, това обстоятелство релевантно ли е при преценката дали е налице обогатяване за сметка на действителните собственици, т.е. налице ли е в тази хипотеза причинна връзка между обогатяването и обедняването по смисъла на чл.59 ЗЗД като предпоставка за уважаването на иска.
3. За задължението на съда да прецени в тяхната взаимовръзка всички доказателства по делото.
По първия въпрос се поддържа твърдение за противоречие на обжалваното решение и практиката на ВКС – решение №204 от 05.09.2013г. по т.д.№1158/2010г. на ВКС, ІІ ТО, решение №252/23.01.15г. по гр.д.№2858/14г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №267 от 20.01.14г. по гр.д.№13/13г. на ІІІ ГО и решение №55 от 28.02.12г. по гр.д.№652/11г. на ІІІ ГО. По втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По третия въпрос се сочат решение №36 от 07.08.15г. по т.д.№465/14г. на ІІ ТО; решение №255/28.01.13г. по т.д.№903/11г. на ІІ ТО и решение №194/02.07.12г. по гр.д.№92/12г. на ІІ ГО.
Ответникът в производството Б. Ч. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане от ВКС.
Ответницата В. Ч. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не са налице, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Първият въпрос не е определящ за изхода на делото. Действително, за да отхвърли насрещния иск на Е. и Р. Т. по чл.59 ЗЗД за сумата от 13011лв., въззивният съд е посочил, че ответниците Б. и В. Ч. не са ползвали фактически процесния апартамент. Това изречение обаче не може да бъде извадено от контекста, който е в смисъл, че апартаментът е бил негоден за обитаване по предназначение и Ч. не са могли да си спестят наем, като го ползват. Мотивът на въззивния съд да отхвърли иска е, че липсва обогатяване на Ч., т.е. не е налице елемент от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като вещта е била негодна за употребата и по предназначение. Представената от жалбоподателите практика на ВКС по този въпрос е неотносима към спора по настоящото дело и не може да бъде приложена по него. Решение №204 от 05.09.2013г. по т.д.№1158/2010г. на ВКС, ІІ ТО, разглежда хипотеза, при която ответникът по иск с правно основание чл.59 ЗЗД не е ползвал реално вещта, но би могъл да я ползва и да получава от нея приходи, като я отдава под наем. Последното условие в настоящия случай не е налице. Решение №252/23.01.15г. по гр.д.№2858/14г. на ВКС, ІІІ ГО също разглежда хипотеза на спестен наем от ответника по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, като източник на неоснователното обогатяване. Същото се отнася и за решение №267 от 20.01.14г. по гр.д.№13/13г. на ІІІ ГО и решение №55 от 28.02.12г. по гр.д.№652/11г. на ІІІ ГО. Те също разглеждат хипотези на спестяване на разходи като източник на неоснователното обогатяване, а в настоящия случай това условие не е налице заради състоянието на апартамента. Няма как ответниците да са се обогатили със сумата от 13011лв., която според вещото лице представлява среден пазарен наем за апартамент в напълно завършен вид, докато процесният апартамент е бил в груб вид и негоден за ползване по предназначение и отдаване под наем.
Вторият въпрос също не е обуславящ за изхода на делото и затова по него не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Процесният апартамент не е станал необитаем в резултат на действията на ответниците Ч., той е бил в незавършен вид още към момента на закупуването му от тях и установяване на владението им. Съдебното решение не може да почива на предположението, че ако собствениците Т. имаха владение върху апартамента през процесния период, те биха могли да го довършат и да го ползват или отдават под наем. Още повече при данните по делото, че преди това те не са дали необходимите средства за довършване на цялата сграда и тяхното парично задължение от 11 000 лв. е било заплатено от Ч.. Сходни съображения за неоснователност на претенцията за пропуснати ползи, когато тя е само предполагаема, са изложени и в ТР №3 от 12.12.2012г. на ОСГТК на ВКС. Макар това тълкувателно решение да е посветено на друга разпоредба – чл.82 ЗЗД и на друг правен институт – отговорност за вреди от неизпълнен договор, даденото разрешение е приложимо и в настоящия случай, при който се повдига сходен въпрос дали може да се присъжда парична сума по чл.59 ЗЗД, при направено предположение за настъпване на неоснователно обогатяване.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС по последния въпрос. Спазени са дадените разяснения в тази практика за преценка от съда на доказателствата по делото в тяхната взаимна връзка. Липсва противоречие, което да обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, на ответника Б. Чудомиров следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство в размер на 600лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.11.2015г. по в.гр.д.№4909/15г. на Софийски градски съд, ІІ-Б ГО.
ОСЪЖДА Е. Х. Т. и Р. Т. Т., двамата от [населено място], [улица], №137, ап.2, да заплатят на Б. Б. Ч. от [населено място],[жк], вх.Д, ет.7, ап.91, сумата от 600лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: