3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С. 15.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1214/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. П. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Е. Й., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІ гр. с-в, № 922 от 05.06.2012г. по в.гр.д. № 1113/2012г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, № 4160 от 22.11.2011г. по гр.д. № 16365/2009г., с което е осъдена П. Р. П. да заплати на К. Р. Е., гражданин на Великобритания, сумата 4029,27 британски паунда, на основание чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Ответникът по касация К. Р. Е. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Б. В. Д. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа доводи за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба и свързания с него въпрос „възможно ли е да бъде предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК, след като нито в исковата молба, нито от представените доказателства става ясно на кое от трите предложения на ал. 1 на чл. 55 ЗЗД се основава искът, т.е. допустим ли е иск в който не е посочено дали сумата е дължима при първоначална липса на основание или на отпаднало основание”, за който се твърди, че е решен в противоречие със съдебна практика. Приложени са ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, решение № 45/2010г. ІІ т.о. ВКС с което е прието, че определянето на правната квалификация на иска е задължение на сезирания съд.
ВКС намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, за да се налага допускане на касационно обжалване за проверка допустимостта на решението, съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. След оставяне на исковата молба без движение, с молби от 18.01.2010г. и 11.06.2010г. ищецът е уточнил претенцията си като е заявил при условията на евентуалност искане за осъждане на ответницата да му заплати исковата сума, с която се е обогатила неоснователно за сметка на обедняването на ищеца, поради липса на правно основание за задържане на сумата. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявеният петитум са достатъчни за да определи съдът правната квалификация на предявения иск. Така както е прието и в приложеното решение, правната квалификация се определя от съда въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и от заявеното в петитума искане за защита. По поставения от касатора процесуалноправен въпрос не се констатира твърдяното противоречие с приложеното решение, нито въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По доводите на касатора, че въззивният съд неправилно се е ограничил с основанията, изложени в жалбата, не е формулиран конкретен правен въпрос. Въпреки това ВКС намира за необходимо да отбележи, че не е налице противоречие на решението с приложеното ТР № 1/04.01.2001г. ОСГТК на ВКС, което е по прилагането на отменения ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК /2007г./ въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му се произнася в обжалваната част, а по останалите въпроси /определящи правилността/ е ограничен от посоченото в жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 3 700 лв. съобразно представения договор за правна помощ.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІІ гр. с-в, № 922 от 05.06.2012г. по в.гр.д. № 1113/2012г.
ОСЪЖДА П. Р. П. от [населено място] да заплати на К. Р. Е., гражданин на Великобритания, сумата 3 700 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: