3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр. София, 23.09.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3090 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. № 8286/17.07.2015 г. жалбоподателят по делото – П… (П.) моли съда да измени постановеното по делото определение № 906/10.07.2015 г. в частта му за разноските, като намали същите до минимума, предвиден в чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ.
Ответникът по молбата и по касационната жалба – ищецът по делото П. Д. М., в писмения си отговор с вх. № 9534/31.08.2015 г. излага становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата.
Молбата е процесуално допустима.
Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано лице – с определението № 906/10.07.2015 г., чието изменение се иска, молителят-жалбоподател е осъден да заплати на ищеца разноски в размер 800 лв., направени от последния за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото.
Тъй като молителят не иска присъждане на разноски в своя полза, не е необходимо той да е представил списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на молбата му по чл. 248 от ГПК.
Направеното с молбата искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, е своевременно. Възражението на ответника по молбата (ищеца), че искането не е направено преди постановяване на определението за недопускане на касационното обжалване, е неоснователно. Ищецът е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание и обявяването на определението № 906/10.07.2015 г., с което по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване (респ. – делото не е внасяно за разглеждане и в открито съдебно заседание) и са присъдени разноските.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Основателни са доводите на молителя, че правната защита на ищеца в касационното производство се е изразила само в изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, като делото пред ВКС не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. се явяват прекомерни. Изтъкваното в тази връзка от ищеца обстоятелство, че изготвянето на отговор на касационна жалба изисква задълбочен анализ на практиката на ВКС в съответната материя, е относимо към всяко едно производство по чл. 288 от ГПК и няма отношение към действителната фактическа и правна сложност конкретно на настоящото дело, която не е по-голяма от обичайната такава по подобни дела, образувани по искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ. В тази връзка неоснователно от страна на ищеца се изтъква и че подготовката на отговора му на касационната жалба е свързана с продължителни аналитични усилия поради характерните особености на визираните от П. основания за допускане на касационното обжалване. Тези основания, които са наведени по настоящото дело, традиционно се поддържат от страна на П. по всички дела от този вид.
По горните съображения, основателен е и доводът на молителя, че присъдените на ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се намалят до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за МРАВ. Тъй като обжалваемият интерес пред настоящата касационна инстанция по делото е в размер 7 000 лв., то съгласно тези разпоредби от наредбата, присъдените на ищеца разноски за заплатеното възнаграждение за същата инстанция следва да се намалят от 800 лв. на минималния резмер от 510 лв., респ. – по този начин следва да се измени по реда на чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, постановеното по делото определение № 906/10.07.2015 г. – в частта му за разноските.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ постановеното по настоящото гр. дело № 3090/2015 г. по описа на ВКС, ІV-то гр. отд., определение № 906/10.07.2015 г. в частта му за разноските, с която П.. е осъдена да заплати на П. Д. М. сумата 800 лв., КАТО
НАМАЛЯВА тези разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, от 800 лв. на 510 лв. (петстотин и десет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.