О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 32
София,09.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
дело N 795/2008 г.
Производство по реда на чл.231, ал.1, б.”е” ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал.12 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по молба на Е. П. Т. П. с фирма “П” за отмяна на влязлото в сила решение № 30 от 23.03 2005 г., постановено по гр.д.N 7919/2004 г. на Софийски районен съд, 75-ти състав. Като основание за отмяната му се сочи лишаването на молителя от възможността да участва в производството по делото поради неправилното приложение на разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК (отм.).
Ответната страна А. К. К. изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна, като алтернативно развива съображения и за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като обсъди молбата и прецени данните по делото, приема, че същата е процесуално недопустима поради просрочието й и следва да се остави без разглеждане.
Атакуваното от молителката решение на Софийски районен съд е влязло в законна сила на 12.04.2005 г., а молбата за отмяната му е подадена от нея на 19.04.2007 г. Твърдението й, че законоустановения срок по чл.232, ал.1 ГПК (отм..) е спазен е правно несъстоятелно. Тримесечният срок от узнаване за постановяване на решението е правно релевантен само ако същият се включа в пределния едногодишен срок по чл.232 ГПК (отм.) В разглежданият случай този пределен срок е изтекъл на 12.04.2006 г., следователно тримесечният срок не се обхваща от него. Срокът по чл. 232 от ГПК (отм.) е преклузивен. Като такъв и за разлика от давностния, преклузивният срок тече по отношение на всички, не може да се спира или прекъсва и за спазването му съдът следи служебно. Просрочената молба е процесуално недопустима и затова ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство по делото да се прекрати.
При този изход на делото и на основание чл.64, ал.3 ГПК (отм.) на ответната по молбата страна следва да се присъдят разноски в размер на 250 лв., преставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един от упълномощените от нея двама адвокати.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молбата на Е. “П” за отмяна по реда на чл.231, ал.1 б.”е” ГПК (отм.) на влязлото в сила решение № 30 от 23.03 2005 г., постановено по гр.д.N 7919/2004 г. на Софийски районен съд, 75-ти състав.
ОСЪЖДА П. Т. П. , действаща като Е. с фирма “П” да заплати на А. К. К. разноски по делото в размер на 250 лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: