1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№320
гр. София 20.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 820 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] чрез процесуалния представител адвокат М. срещу решение № 2540 от 6. 12. 2017 г. по т. д. № 3963/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е обезсилено решение № 994 от 23. 05. 2017 г. по т. д. № 610/2017 г. на Софийски градски съд, VI – 15 състав като недопустимо и делото е върнато на Софийски градски съд за ново произнасяне от друг съдебен състав.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи срещу извода на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, съответно обжалваното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд определил процесното вземане като публично държавно вземане и отчел липсата на влязъл в сила акт по чл. 166 ДОПК за вземането. В случая не била налице нито една от хипотезите на произнасяне по непредявен иск. Основанието по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК съществувало само при разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава. Софийски градски съд се произнесъл по предявения от касатора иск като установил несъществуването на вземането на Министерството на околната среда и водите. Съществуването на спорното право било преценено след обсъждане на сключения между страните договор за безвъзмездна финансова помощ и наложената от ответното министерство финансова корекция по този договор. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд следвало да се произнесе и по отношение липсата на акт по чл. 166 ДОПК за процесното вземане. В касационната жалба е обоснована и допустимостта на предявения иск с оглед приложимата преходна разпоредба на пар. 10, ал. 3 на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и предмета на иска – несъществуването на вземането на ответното министерство, представляващо наложена финансова корекция по повод изплатена изцяло финансова помощ по договора за безвъзмездна финансова помощ на страните.
Допускането на касационно обжалване се обосновава с наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касация – Министерство на околната среда и водите не е депозирал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С първоинстанционното решение е признато за установено, че [община] не дължи на Министерство на околната среда и водите възстановяване на сумата 295 800 лв. – финансова корекция по договор № 58-131-С./12. 01. 2009 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, за която е издадено писмо изх. № 12-00-769/09. 06. 2014 г. от ГД „ОПОС“ към МОСВ.
За да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на Софийски градски съд за ново произнасяне от друг съдебен състав с обжалваното решение, въззивният съд е приел, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Въззивният съд е определил предявения иск като отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на ответника Министерство на околната среда и водите от ищеца [община] в размер на 295 800 лв. – част от получена сума по сключен между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и представляваща финансова корекция, наложена поради установени нередности при изпълнение на договорните задължения на бенефициента. Тъй като Софийски градски съд е разгледал иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, представляваща публично държавно вземане по чл. 162, ал. 1 и ал. 2 ДОПК /с влизане в сила на акт за публично вземане/, въззивният съд е заключил, че произнасянето е по непредявен иск. Изтъкнал е, че първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл относно елементите от фактическия състав, пораждащ спорното право, а именно сключен между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изпълнение на договора, покана от страна на ответника до ищеца за възстановяване на част от изплатената по договора сума и основание за налагане на финансова корекция, тоест наличие на нередности при изпълнението на договорните задължения на бенефициента. Счел е, че произнасянето за първи път във въззивното производство по фактите, опровергаващи претендираното от ответника субективно право, би лишило страните от една инстанция и би довело до накърняване на правото им на защита.
При позоваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се въвеждат следните въпроси: „1. Налице ли е произнасяне по непредявен иск, когато съдът квалифицира предмета на спора, като определя вида на вземането като публично държавно вземане, чиято недължимост ищецът иска да бъде установена и уважава иска поради липса на абсолютна предпоставка за изискуемост на вземането, а именно влязъл в сила акт по чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, без това да е наведено като довод с исковата молба?; 2. При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на публично държавно вземане, длъжен ли е съдът да се произнесе относно установената служебно от съда, в хода на съдебното производство, фактическа обстановка, а именно, че акт по реда на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК не е издаден от административния орган?; 3. Може ли съдът да се произнесе по отношение дължимостта на едно публично държавно вземане, без да изследва въпроса издаден ли е акт по чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК от административния орган и влязъл ли е този акт в сила?“. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с противоречието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВС и ВКС по тези въпроси: ППВС № 1 от 10. 11. 1985 г., Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 124 от 24. 03. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 882/2010 г., IV г. о., решение № 398 от 25. 05. 2010 г. на ВКС по гр. д. № 738/2009 г., IV г. о., решение № 249 от 23. 07. 2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о. и решение № 329 от 20. 12. 2011 г. на ВКС по гр. д. № 1789/2010 г., III г. о. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК за достъп до касация очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение се аргументира с противоречащото на визираната практика на касационния съд разрешение в атакувания акт за основанието по чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният съд да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск – разгледан непредявен иск.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по формулираните от касатора въпроси, които могат да бъдат сведени до по-общия въпрос за произнасянето по непредявен иск като основание за обезсилване на обжалваното решение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Този въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав. Въззивният съд е обезсилил обжалваното решение като недопустимо и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на първоинстанционния съд, като е извел недопустимостта на първоинстанционно решение от произнасянето на съда по непредявен иск. Налице е и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения въпрос е формирана практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, намерила израз в посочените от касатора ППВС № 1 от 10. 11. 1985 г. и решения по чл. 290 ГПК, в Тълкувателно решение № 1 от 17. 07. 2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, както и в служебно известните на състава постановени по реда на чл. 290 ГПК актове на ВКС, а именно решение № 226 от 3. 08. 2011 г. по гр. д. № 1470/2010 г., III г. о., решение № 340 от 11. 10. 2011 г. по гр. д. № 870/2010 г., IV г. о., решение № 137 от 15. 11. 2011 г. по т. д. № 927/2010 г., I т. о., решение № 246 от 3. 05. 2012 г. по гр. д. № 1625/2011 г., III г. о., решение № 130 от 23. 06. 2016 г. по т. д. № 748/2015 г., I т. о. , решение № 163 от 24. 10. 2017 г. по т. д. № 2323/2016 г., II т. о. В тази практика се приема, че основанието за обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск е налице само при разгледан непредявен иск, тоест когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв. Когато в нарушение на диспозитивното начало на процеса, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, решението е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с посочената практиката на ВС и ВКС по уточнения от настоящия състав по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос: за основанието „разгледан непредявен иск“ по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК за упражняване на правомощието на въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 5 916 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2540 от 6. 12. 2017 г. по т. д. № 3963/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 5 916 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: