Р Е Ш Е Н И Е
№ 322
гр. София, 29.09.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 932 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 419, вр. чл.341, вр. чл.306 ал.1 т.1 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Т. Б. за възобновяване на внчд № 102/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Изложени са доводи, че постановеното по делото определение противоречи на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде отменено, алтернативно- изменено.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение от 11.02.2014 г. по нохд № 19/2014 г. Пловдивският окръжен съд одобрил споразумение между прокурора и подсъдимия Б., по силата на което последният е признат за виновен в това, че за периода 06.04.2005 г.- 20.02.2009 г. без разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение и от дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер на 30 хиляди лева. На основание чл.252 ал.2 пр.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, условно, с четиригодишен изпитателен срок и глоба в размер на 4500 лв.
С определение № 116/11.02.2014 г., по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, на основание чл.53 т.2 б.Б пр.2 от НК Б. е осъден да заплати равностойността на придобитото чрез престъплението- сумата от 30 хиляди лева, представляващи лихви по предоставените кредити.
По жалба на подсъдимия, с определение № 176/ 13.05.2014 г. по внчд № 102/2014 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил определението на първата инстанция.
Искането на осъдения е подадено в законния срок по чл. 421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Доводите, изложени в подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон, не се споделят от настоящия касационен състав.
Разпоредбата на чл.53 ал.2 б.Б от НК предвижда отнемане в полза на държавата на придобитото чрез престъплението, а когато то липсва- се присъжда неговата равностойност. Целта на тази мярка е да се предотврати възможността извършителят да извлече икономическа облага от престъпната си дейност, затова тя се налага само, ако придобитото чрез престъплението не подлежи на връщане или възстановяване.
Няма спор по делото, че реализираните от осъдения доходи от лихви в размер на 30 хиляди лева са неправомерни, тъй като са придобити чрез престъплението по чл.252 ал.2 от НК, за което е осъден. Защитата обаче счита, че няма възможност за тяхното отнемане в полза на държавата, защото подлежат на възстановяване на пострадалите лица. Това разбиране е неправилно.
На връщане или възстановяване подлежат имуществените вреди, причинени на пострадалия от престъплението, с които извършителят се е обогатил. Престъплението по чл.252 от НК има обект на защита обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на банковата система, в частност на кредитирането у нас. Престъплението поначало е формално, като основният състав на правната норма по чл. 252 ал.1 от НК не предвижда настъпването на престъпен резултат. Законодателят цели да санкционира системното, по занятие извършване на банкови сделки без разрешение, като така охранява банковата и кредитна система на държавата. В случая, обвинението и осъждането на Б. е по квалифицирания състав на чл.252 ал.2 пр.2 от НК- за получени значителни неправомерни доходи. Липсва квалификация за причиняване другиму на значителни вреди, които биха подлежали на връщане или на възстановяване. Поначало лихвите са присъщ елемент на кредитирането, тъй като представляват цената на предоставените парични средства и не могат да се квалифицират като вреда за кредитополучателя. Затова обстоятелството, че подсъдимият е сключил съдебна спогодба с Т. Р., по силата на която се е задължил да й възстанови сумата от 15 хиляди лева /лихвите по предоставените й кредити/ е неотносимо към въпроса за приложението на разпоредбата на чл.53 ал.2 б.Б от НК. Реализираните от подсъдимия неправомерни доходи от престъпната му дейност по системно извършване на банкови сделки не подлежат на връщане или възстановяване и правилно са отнети в полза на държавата. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което искането на осъдения не може да бъде удовлетворено.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Т. Б. за възобновяване на производството по внчд № 102/ 2014 г. на Пловдивския апелативен съд и отмяна на определение № 176/ 13.05.2014 г., с което е потвърдено определение № 116/ 11.02.2014 г. по нохд № 19/14 г. на Пловдивския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: