5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 22.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 6232/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. М. Г., подадена, чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 207 от 24.09.2015г. на Окръжен съд – Сливен, постановено по в.гр.д.№ 346/2015г., с което е потвърдено решение № 89 от 02.05.2015г. по гр.д.
№ 104/2015г. на Районен съд – Нова Загора, с което са отхвърлени предявените от Ж. М. Г. срещу [фирма], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, за признаване на уволнението, извършено със заповед № 49/29.01.2015г., за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната й работа на длъжност „технически сътрудник“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, като неоснователни.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло. Към жалбата е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна [фирма], в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, е депозирала отговор на касационната жалба. Същата счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280 ГПК. По същество изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като атакуваният съдебен акт е законосъобразен – постановен при спазване на материалните и процесуални правила. Претендира се присъждането на сторените в производството пред настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени, въззивният съд е приел, че между страните не съществува спор относно фактическата обстановка. Безспорно ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, като същото е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ. Съдът не е възприел релевирания от ищцата довод за недопустимост на събраните гласни доказателствени средства за опровергаване на съдържането на официален документ, какъвто се посочва, че е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Обосновал е, че позоваването на чл. 164, т.2 ГПК в конкретния случай е неотносимо, доколкото процесната заповед не представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. По отношение на откритото по искане на ищеца производство по реда на чл. 193 ГПК относно истинността на оспорената заповед е заключил, че след като наведените възражения касаят автентичността на документа, то свидетелските показания за установяване на същата са допустими. Въззивният съд е кредитирал показанията на св. К. В., според които подписът над името инж. Р. Б. в графа зам. председател на СД на [фирма] е положен от прокуриста на дружеството К. П.. Това било наложено от обстоятелството, че Б. е бил в отпуск, поради което пред подписа е изписано „p.r.“, като обозначение на прокурата, тъй като не името на прокуриста е изписано на позицията под подписа. Представителната власт на лицето К. П. била надлежно учредена, видно от представен Договор за прокура от 10.12.2013г., съгласно т. 3.1.1., от който прокуристът е упълномощен да представлява дружеството пред трети лица заедно с един от членовете на съвета на директорите. Това обстоятелство било надлежно отразено в Търговския регистър по партидата на [фирма]. Доколкото процесната заповед е подписана от един прокурист и един член на съвета на директорите – К. В., то поставеното условие било изпълнено, поради което заповедта за уволнение не била нищожна. Въззивният съд е приел също, че с изписването на добавката „p.r.“ пред подписа на К. П. е изпълнено изискването на чл. 21, ал. 2 ТЗ. Липсата на посочено име на лицето, положило подписа си, не пораждало неблагоприятни последици, а води след себе си единствено доказателствени затруднения при евентуален спор, но не и нищожност на волеизявлението. По отношение на извършената процедура по подбор съдът е приел, че определената от работодателя комисия е извършила преценката си съобразно професионалната квалификация на лицата, между които се извършва подбор, и на базата на критерии, годни да установят ефективното изпълнение на трудовите задължения от последните, поради което подборът не е извършен формално и съответства на изискванията чл. 329 КТ. При тези правни съждения е достигнал до извода за законосъобразност на извършеното уволнение и съответно неоснователност на исковата претенция по чл. 344, ал.1,т. 1 КТ.
С оглед изхода на спора по главния иск съдът е приел за неоснователни и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Към касационната жалба касаторът е представил изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, в което поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Счита, че обуславящият изхода на спора въпрос „Дали разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ТЗ е императивна или диспозитивна, и неизпълнението й от прокурист при подписване документи на дружеството води ли до нищожност на волеизявлението или само до доказателствени затруднения при евентуален спор?“ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Навежда също твърдения, че в противоречие с Решение
№ 226/28.12.2012г. по т. д. № 1012/2011г. на II т.о. на ВКС, съдът се е произнесъл по въпроса „Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?“
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
По отношение на първия поставен от касатора въпрос е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по него и същият е обусловил решаващите му изводи. Касаторът не обосновава довод за наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1,т. 3 ГПК. Не аргументира тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по този въпрос. По приложимата към казуса материалноправна норма съществува правна уредба, поради което не се налага прилагането на закона или на правото по аналогия. Не са изложени съображения за непълнота или неяснота на правната уредба, което да наложи тълкуване на закона, или в подкрепа на това, че разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика. Не се обосновава и довод за необходимост от осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Във връзка с втория формулиран въпрос касаторът се позовава на Решение № 226/28.12.2012г. по т. д. № 1012/2011г. на II т.о. на ВКС, с което по същия правен въпрос по реда на чл.290 ГПК е прието, че показанията, дадени от законните представители на търговското дружество представляват обяснения на страна по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което ако с тях се установяват изгодни за страната факти, същите нямат доказателствена стойност.
Предвид изложеното и при съобразяване и на мотивите на въззивния съд, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният въпрос е обуславящ решаващите изводи на съда, а даденото от въззивния съд правно разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в посочените актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за наличие на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по отношение на този въпрос, за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 24.09.2015г. на Окръжен съд – Сливен, постановено по в.гр.д.№ 346/2015 год.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на ІІІ ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: