О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София, 20.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №2747 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Н. филмов център“ срещу решение №1656 от 29.07.2016г. по т.д. №138/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №1549 от 25.09.2015г. по т.д.№7228/2014г. на Софийски градски съд, ТО, 13 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Изпълнителна агенция „Н. филмов център“ срещу „1895 П.“ Е. иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето 33Д за връщане на сума по договор №08Д131/05.06.2009г., развален поради неизпълнение, за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от 15.07.2014г. до 20.10.2014г., включително, за разликата над 409,56 лева до пълния предявен размер от 1824,64 лева и за периода от 12.06.2014г. до 14.07.2014г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е съобразил спецификата на процесния договор, съдържащ елементи на договора за изработка и на ненаименован договор, като е подменил с тълкуването си съществени елементи на договора, а по други изобщо не се е произнесъл. Счита за неправилни изводите на съда, че сключените между страните анекси не представляват встъпване в задължение/ правоотношение, тъй като са бланкетни. Счита, че с това е направен опит за подмяна на смисъла и съдържанието на сключените анекси и на последвалото изпълнение на договора от страна на ИА Н. с превеждането на договорените траншове на новия продуцент.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. К. жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: „Необходимо ли е сключването на тристранно споразумение между кредитора, длъжника и третото лице, встъпващо в правоотношението като длъжник? Определя ли ЗЗД, че анексът следва да бъде в определена форма и съдържание, за да е основание за възникване на заместване в дълг по смисъла на чл.102 от ЗЗД? При разваляне на договора поради неизпълнение дължи ли третото лице, встъпило в дълго независимо на основание чл.101 или чл.102 от ЗЗД, възстановяване на предоставените средства и обезщетение за неизпълнение на обещаното по договора в пълен размер? Счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №34 от 17.02.2014г. по гр.д.№2586/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №447 от 18.02.2014г. по гр.д.№2340/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. решение №504 от 26.07.2010г. по гр.д.№420/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №333 от 19.10.2012г. по гр.д.№955/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., както и с постановените по реда на отменения ГПК решение №1377/27.11.2008г. по гр.д.№5967/2007г. на ВКС, V г.о., решение №1196/15.10.2008г. по гр.д.№2471/2007г. на ВКС, V г.о., решение №1152/05.08.2002г. по гр.д.№2032/2001г. на ВКС, V г.о., решение №990/28.05.2001г. по гр.д.№399/2001г. на ВКС, V г.о. и др.
Ответникът „1895 П.“ Е. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, по делото липсват доказателства, свидетелстващи за встъпване от страна на „1985 П.” Е. в задълженията на [фирма] по сключения между последния и ИА „Н. филмов център“ договор №08/Д131-ПР от 05.06.2009г., за производство и разпространение на документалния филм „Всеки стрък си има ангел”. Изложил е съображения, че обхватът на сключените от ИА „Н.” с „1985 П.” Е. анекси е лимитиран до сроковете за реализация на филма и сроковете за превеждане на последващи финансови средства от филмовия център. Констатирал е, че в тях не се съдържа каквато и да била конкретика по задълженията на [фирма] по договор №08/Д131-ПР от 05.06.2009г., а голословно е препратено към т.нар. „договор за отстъпване и прехвърляне на продуцентски права” от 29.09.2009г. Съдът е приел, че този договор няма необходимото съдържание, за да изчерпва необходимостта от тристранен договор, еднозначно свидетелстващ за съгласието на кредитора в съответствие с чл. 102 от ЗЗД, за замяна на длъжника и освобождаването му от отговорност. Посочил е, че както договорът от 29.09.2009г. не притежава претендираното за целените с него правни последици съдържание, така и последвалите анекси между филмовия център и третото лице не показват изискуемото по чл. 102 от ЗЗД безусловно съгласие на кредитора за замяна на длъжника, поради което последната не е факт и развалянето на процесния договор не легитимира филмовия център с иск за реституиране на преведените по сметка на [фирма] парични средства, от „1985 П.” Е..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен от касатора въпрос относно необходимостта от сключване на тристранно споразумение между кредитора, длъжника и третото лице, встъпващо в правоотношението като длъжник, е обсъждан от въззивния съд и е обуславящ за изхода на спора. Въззивният съд е изразил становище, че нито сключения на 29.09.2009г. договор за отстъпване и прехвърляне на продуцентски права, нито представените по делото анекси от 30.09.2009г. и от 11.01.2012г. имат съдържание на тристранен договор, еднозначно свидетелстващ за съгласието на кредитора за замяна на длъжника и освобождаването му от отговорност. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос са дадени разрешения в цитираните от касатора решение №34 от 17.02.2014г. по гр.д.№2586/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №447 от 18.02.2014г. по гр.д.№2340/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №504 от 26.07.2010г. по гр.д.№420/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в които се застъпва становище, че третото лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника, като за заместването в дълг е необходимо винаги изричното съгласие на кредитора, както и че съгласуваната между кредитор и трето лице или длъжник и трето лице воля за встъпване може да се установи не само от писмено съглашение за това, но и от други доказателства. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по първия поставен от касатора материалноправен въпрос: Необходимо ли е сключването на тристранно споразумение между кредитора, длъжника и третото лице, встъпващо в правоотношението като длъжник?
Другите два поставени от касатора въпроси касаят правилността на фактическите и правните изводи на въззивния съд и по тях съставът на ВКС ще се произнесе с решението по съществото на спора.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 728,30 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1656 от 29.07.2016г. по т.д. №138/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение №1549 от 25.09.2015г. по т.д.№7228/2014г. на Софийски градски съд, ТО, 13 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Изпълнителна агенция „Н. филмов център“ срещу „1895 П.“ Е. иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето 33Д за връщане на сума по договор №08Д131/05.06.2009г., развален поради неизпълнение, за разликата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от 15.07.2014г. до 20.10.2014г., включително, за разликата над 409,56 лева до пълния предявен размер от 1824,64 лева и за периода от 12.06.2014г. до 14.07.2014г.
УКАЗВА на касационния жалбоподател Изпълнителна агенция „Н. филмов център“ в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 728,30 лева / седемстотин двадесет и осем лева и тридесет стотинки/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.