О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 324
С., 18.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март……………………………….
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 1152/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма],[населено място], е подало касационна жалба срещу решение № 205 от 14.05.2010 г. по гр.д. N 274/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 236 от 22.02.10 г. по гр.д. № 7148/09 г. на районен съд – Русе и вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на Недко С. Й. от[населено място] поле, област Русе срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 33/29.09.2009 г. на управителя на В. и канализаия” ООД,[населено място], за възстановяване на длъжността “шофьор-помпиер” в П. С. поле и за заплащане на обезщетение в размер на 2172 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Ответникът Недко С. Й. от[населено място] поле, област Русе, оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по един от въпросите, поради следното:
В изложението към касационната жалба е поставен материалноправния въпрос „кога работодотелят има задължение да извърши подбор” и процесуалноправния въпрос „за правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК”. От значение за изхода на делото е първия въпрос , на базата на който се е развил спора за законност на уволнението и който е дал основание на въззивния съд да приеме, че макар длъжността на работника да е единствена /помпиер-шофьор/, разкрита специално поради възстановяването му на работа, необходимо е да се извърши подбор с лицата, които заемат друга близка длъжност, а именно „помпиер”. Що се отнася до правомощията на въззивната инстанция следва да се съблюдава правилото, че той осъществява решаваща, а не контролно-отменителна дейност, а от това следва необходимостта да изследва основанията за правилност на решението.
По делото са представени решения на състави на ВКС /р. № 1371 от 11.09.2001 г. по гр.д. № 1741/2000 г., I. г.о. и № 1370 от 30.07.2004 г. по гр.д. № 2415/2002 г., I. г.о.,/ в подкрепа на становището, че при съкращаване на единствена щатна бройка работодателят няма задължение за подбор. В подкрепа на това становище по близки хипотези са постановени и решения по чл.290 ГПК /№ 668 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1582/09 г. на ВКС, I. г.о. и № 625 от 1.10.2010 г. по гр.д. № 1773/2009 г. на ВКС, IV г.о./. Изложеното налага да се допуне разглеждане на касационната жалба по материалноправния въпрос, за да се обсъдят конкретните фактически данни по делото относно това единствена ли е длъжността, заемана от ищеца и налагала ли е тя извършването на задължителен подбор.
Ето защо Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 205 от 14.05.2010 г. по гр.д. N 274/2010 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма],[населено място], да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 104 лева в 7-мо дневен срок от съобщението.
При изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.