О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
гр. София 04.03.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5589 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Н. Ф. Б., чрез адв.С. Г. против решение № 214/12.06.2014 г. по в.гр.дело № 1184/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение 187/13.02.2014 г. по гр.дело № 3204/2013 г. на Старозагорския районен съд и вместо отменената част е отхвърлен предявения от Н. Ф. Б. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР иск за заплащане на сумата 12 579 лв. представляваща обезщетение в размер на 15 месечни възнаграждения по чл.252,ал.1 ЗМВР, както и 400 лв. левова равностойност на неполученото от ищеца за 2010 г. служебно облекло, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба – 14.06.2013 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа, че решението на въззивния съд в частта, с която се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 204,ал.2 ЗМВР е недопустимо, тъй като пред тази инстанция с въззивната жалба на ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” [населено място] не е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която този иск е уважен. В останалата част от въззивното решение жалбоподателят счита, че същото е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано.
В изложението е поставен правния въпрос – нормата на пар.57 от ПЗР на ЗМВР, Д.в.бр. 44/2012 г. има ли обратно действие относно служебни правоотношения, които са прекратени преди влизането й в сила и конкретно във връзка с приложението на чл.252 и чл.253 от ЗМВР, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР [населено място] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира следното:
Касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение на Старозагорския окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.204,ал.2 ЗМВР е процесуално недопустима. Този иск е с цена 400 лв. и на основание чл.280,ал.2 ГПК въззивното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване. В посочената част се касае до постановено въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. С оглед на това в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл.283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че в периода от време от 23.08.1993 г. до 28.12.2009 г. ищецът Н. Б. е работил в системата на гражданска защита. За посочения период от време системата на гражданска защита е имала различни административно-организационни форми към различни министерства и други ведомства. Заеманите длъжности от ищеца до 28.12.2009 г. са били по трудово правоотношение. Прието е, че със заповед на Министъра на вътрешните работи № К-11133/23.12.2009 г. за присъждане на категория „Е” трета степен, считано от 23.12.2009 г., акт за встъпване на длъжност в МВР от 28.12.2009 г., заповед № РД-01-2237/10.01.2010 г. за назначаване на държавни служители в МВР ищецът е заел длъжност в МВР за държавен служител, категория Е-III степен, длъжност „старши спасител” в ОУ „Гражданска защита” Стара З. на ГД”Гражданска защита” – МВР. Със заповед № ЧР-01-129/09.12.2010 г. е прекратено служебното правоотношение с Н.Б. и с акт за сдаване на длъжността от 29.12.2010 г. е сдадена същата.
Прието е, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл.252 ЗМВР в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 838.60 лв.Прието е също, че ищецът е придобил право на пенсия докато е изпълнявал държавна служба по ЗМВР, че приложимите норми относно дължимите обезщетения при прекратяване на държавната служба са чл.252 и чл.253 ЗМВР.
Съдът е приел, че основен спорен въпрос по делото е дали ищецът има право на обезщетение по чл.252 ЗМВР и за периода от 23.08.1993 г. до 28.12.2009 г. на основание пар.57 от ПЗР на ЗИД ЗМВР, през което време е заемал длъжност въз основа на трудово правоотношение и дали работата по трудово правоотношение е приравнена на такава по служебно правоотношение.
Прието е, че за определяне размера на обезщетенията при прекратяване на служебните правоотношения съгласно чл.252 ЗМВР намира приложение чл.253 ЗМВР. Според въззивния съд релевантен за определяне размера на обезщетението при прекратяване на правоотношението на ищеца като държавен служител в МВР е стажа, посочен в чл.253 ЗМВР – държавна служба в МВР по действащия и отменения закон, военна служба, стажът на определена категория служители в Главното управление на местата за лишаване от свобода или стажът на военна служба. Приел е, че до назначаването му в МВР в качеството на служител на 28.12.2009 г. ищецът не е работил в системата на МВР, а е работил по трудово правоотношение в „Гражданска защита”, която е била извън МВР. Посочил е също, че трудовия стаж на ищеца за периода от време от 23.08.1993 г. до 28.12.2009 г. не попада сред хипотезите на чл.253 ЗМВР. Прието е също, че не се налага различен извод и от разпоредбата на пар. 57 ПЗР на ЗИДЗМВР в сила от 01.07.2012 г. Според въззивния съд посочената норма няма обратно действие, а действие само занапред и е неприложима в отношенията между страните. Приел е също, че при прилагане на закона съдът е обвързан от действието на материално правните норми в сила към релевантния момент на възникване на правото на обезщетение по чл.252 ЗМВР и това е момента на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца – 28.12.2010 г., а нормата на пар.57 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР е влязла в сила след прекратяване правоотношението между страните.
Съдът е приел, че разпоредбите на пар.57 ПЗР на ЗИДЗМВР не уреждат хипотези, в които трудовият стаж е приравнен на служебен стаж, че не е предвидено тази норма да има значение при определяне обезщетенията при прекратяване на правоотношението за държавна служба.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.252 ЗМВР.
Съдът намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя правен въпрос – нормата на пар.57 от ПЗР на ЗМВР, Д.в.бр.44/2012 г. има ли обратно действие относно служебни правоотношения, които са прекратени преди влизането й в сила и конкретно във връзка с приложението на чл.252 и чл.253 ЗМВР. По въпроса няма практика на ВКС и съдът преценява, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По същият въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, тъй като цитираното решение от жалбоподателя, постановено по гр.дело № 906/2013 г. на Районен съд [населено място] е без надлежно отбелязване да е влязло в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 9066/25.07.2014 г., подадена от ищеца Н. Ф. Б., [населено място], [улица], ет.4,ап.11, чрез адв. С. Г. в частта срещу решение № 214/12.06.2014 г. по в.гр.дело № 1184/2014 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 187/13.02.2014 г. по гр.дело № 3204/2013 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която е осъден ГД”Пожарна безопасност и защита на населението„ на МВР да заплати на Н. Ф. Б. ЕГН ***** сумата 400 лв. левова равностойност на неполучено от ищеца за 2010 г. служебно облекло, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2013 г. до изплащането и вместо отменената част е отхвърлен предявения иск от Н. Ф. Б. срещу ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР за заплащане на сумата 400 лв. левова равностойност на неполученото от ищеца за 2010 г. служебно облекло, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и прекратява производството по делото в тази част.
Допуска касационно обжалване на решение № 214/12.06.2014 г. по в.гр.дело № 1184/2014 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 187/13.02.2014 г. по гр.дело № 3204/2013 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която е уважен предявения иск от Н. Ф. Б. срещу ГД”Пожарна безопасност и защита на населението„ на МВР [населено място] с пр.осн.чл.252,ал.1 ЗМВР за сумата 12 579 лв. и вместо отменената част е отхвърлен предявения от Н. Ф. Б. иск срещу ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР [населено място] за заплащане на сумата 12 579 лв., представляваща обезщетение в размер на 15 месечни възнаграждения по чл.252,ал.1 ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата от 14.06.2013 г. до окончателното изплащане и е осъден Н. Ф. Б. да заплати на ГД”Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР сумата 919.37 лв. направени разноски пред въззивната инстанция по касационна жалба вх. № 9066/25.07.2014 г., подадена от Н. Ф. Б., [населено място], [улица], ет.4,ап.11, чрез адв. С. Г., съдебен адрес [населено място], Адвокатско дружество”К. и В.”, [улица].
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане подадената касационна жалба от Н. Ф. Б., чрез адв. Ст.Г. подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: