О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 324/01.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2371 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалва се решение № 416/ 27.11.2014 г. по гр. д. № 415/ 2014 г, с което Добрички окръжен съд, като потвърждава решение № 158/ 18.12.2013 г. по гр. д. № 306/ 2012 г. на Добрички районен съд в обжалваната част, допуска съдебна делба на три дворни места и четири поземлени имота, описани в решението между съделители и при квоти, посочени в същото решение.
Решението се обжалва от А. Т. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса: Представлява ли съпружеска имуществена общност недвижимият имот, придобит при действието на СК от 1985 г. на името на единия от съпрузите по наследствено правоприемство и договор за доброволна делба с доплащане на равностойността на дяловете на останалите наследници? Касаторът счита, че въпросът е включен в предмета на делото и обуславя въззивното решение. Извежда чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като допълнително основание за допускане на касационния контрол. Касационното оплакване е, че исковете са предявени от лице, което не е участник в съсобствеността и въззивният съд е допуснал делбата в нарушение на материалния закон.
Ответницата по касация Я. Т. Р. не намира основание за допускане на решението до касационен контрол. Позовава се на решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които цитира, като твърди, че то обжалваното им съответства.
От останалите съделители Е. Т. А., М. П. Т., Ж. И. Т., М. И. Л., В. С. О., А. С. О., П. А. Г., З. А. Г., М. Х. Д., С. Х. Т., К. П. Е., К. П. Х., Т. Я. Д., М. Я. Б., Я. Е. Т., Т. Е. Т., Й. М. Д., Р. И. Д. и М. И. Д., не постъпват отговори по касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС приема, че решението е годен предмет на касационно обжалване. То е срещу въззивно решение по допускане на делбата. Жалбата изхожда от легитимирана страна – съделителят, който отрича материалноправната легитимация на ответницата по касация Я. Т. Р. като участник в съсобствеността. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбата е редовна и допустима, а въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по исковете за делба на два от имотите, а именно:
· нива с площ от 75 699 кв. м, находящ се в землището на [населено място], [община], трайно предназначение на територията – земеделска, местност „Път пролез”, трета категория, имот с идентификатор 72179.16.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Д. и
· нива с площ от 74 986 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], трайно предназначение на територията – земеделска, местност „Чокуртарла”, трета категория, имот с идинтификатор 72179.4.5. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Д..
Само по тези искове касаторът обосновава основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Въззивният съд е допуснал тези имоти до делба, приемайки че са придобити по време на брака на касатора и ответницата по касация Я. Т. Р. по договор за доброволна делба от 10.06.1998 г. с доплащане на равностойността на дяловете на наследниците и съпружеската имуществена общност е прекратена поради развод. Следва да се приеме, че въззивният съд е поставил двата имота изцяло в императивния режим на съпружеската имуществена общност, след като е допуснал делбата между бившите съпрузи при равни квоти.
Следователно поставеният от касатора въпрос е включен в предмета на делото и обуславя въззивното решение. По него обаче има практика на ВКС по чл. 290 ГПК, включително и на настоящия състав (№ 206/ 21.10.2014 г. по гр. д. № 2460/ 2014 г), която го разрешава по различен начин. Изложеното предполага въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, а искането за това следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Своята практика по чл. 290 ГПК ВКС е длъжен и знае.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 416/ 27.11.2014 г. по гр. д. № 415/ 2014 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която до делба между съделителите А. Т. А. и Я. Т. Р. са допуснати описаните по-горе два поземлени имота.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на ВКС държавна такса от 30. 00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.