Р Е Ш Е Н И Е
№ 325
СОФИЯ 07.09.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 6 април 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 483/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б.”а4 ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Р. П. Р. чрез пълномощниците й адв. Н. П. и адв. С. Б. против решение № 328 от 15.10.2007 г. по гр.д. № 3769/06 г. на Софийски градски съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218в, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./
Ответникът по касация П. Г. К. чрез своя пълномощник адв. С. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Ответницата В. П. К. счита, че жалбата е основателна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, приема за установено:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото. С него е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 07.12.2004 г. по гр.д. № 8801/04 г. и е постановено друго, с което е допусната съдебна делба между П. Г. К. и Р. П. Р. по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 43, находящ се в гр. С., ж.к.”К” в жилищната сграда на бл.5, вх. Б, с административен адрес ул.”Г” бл. 29, вх. Б, ет.7, ап.43, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена плащ от 58.91 кв.м., при равни права за съделителите. Искът за делба е отхвърлен по отношение на В. П. К..
Прието е и не е било спорно по делото, че делбеният имот е придобит през 1975 г. по договор за покупко – продажба от П. Г. К. и В. П. К. по време на брака им. След прекратяване на брака с влязло на 24.06. 1995 г. по гр.д. № 489/92 г. решение, жилището е предоставено за ползуване на съпругата В. С нотариален акт № 61, т.ІІ, дело № 201/04 г. В. К. дарила на дъщеря си Р. П. К. 1/2 ид. част от апартамента, като си запазила правото на безвъзмездно ползуване върху дарения имот.
Срещу предявения иск за делба Р. Р. , конституирана като страна в процеса при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, съобразно дадените с отменителното решение по гр.д. № 239/06 г. на ВКС, І г.о., указания, е възразила с твърдението, че е изключителен собственик на делбения имот, като е придобила останалата 1/2 ид. част от него на основание придобивна давност, като към владението на своя майка е присъединила и своето владение. Това възражение е намерено за неоснователно от въззивния съд по съображения, че праводателката на жалбоподателката не е била владелец, а държател на собствената на другия съпруг идеална част.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и е приложен правилно материалния закон. Изводите на въззивния съд кореспондират с доказателствата по делото, които са обсъдени съобразно правилата на чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ в тяхната взаимна връзка и действителен смисъл.
Правилно въззивният съд е приел, че след прекратяване на брака между В съпружеската имуществена общност върху процесния апартамент се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права за бившите съпрузи. По силата на съдебното решение за предоставяне на семейното жилище за ползуване изцяло от съпругата, същата е придобила качеството на държател по отношение идеалната част, собственост на бившия съпруг. По начало когато някой започне да държи една вещ за друго лице се предполага, че държането продължава на същото основание, освен ако не се установи, че е променил намерението си и е започнал да владее за себе си. Промяната на намерението трябва да бъде обективирана по отношение на собственика по начин, който недвусмислено сочи, че се отричат правата му върху вещта. Такива доказателства по делото не са събрани. Поради това като е приел, че касаторката не е придобила на оригинерно основание правото на собственост върху останалата 1/2 ид. част процесния имот и същият е съсобствен между нея и П. К. , въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА против решение № 328 от 15.10.2007 г. по гр.д. № 3769/06 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :