4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 17 септември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2913 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена от П. Т. Г., П. М. М., С. Т. В. и Д. Т. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), с което, като е потвърдено решение № 196/16.11.2009 г. по гр. дело № 379/2009 г. на Айтоския районен съд (АРС), е обявен, по предявения от Г. Ж. Я. срещу Т. Г. К. и В. П. Д., иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, за недействителен спрямо ищеца Г. Я., договор за дарение на недвижим имот, сключен между двамата ответници (Т. К. – дарител и В. Д. – дарена) във формата на нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № … г. на нотариус с рег. № 556, относно недвижим имот, представляващ 1/6 идеална част от апартамент, находящ се в [населено място], [улица]23А1-1, ЖСК „С…“, в общинско място, съставляващо поземлен имот № .. в кв. .. по плана на [населено място], подробно описан ведно с принадлежащите му избено помещение № 5, таванско помещение № 1 и 7.515 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителите твърдят и представят писмени доказателства, че с определение № 292/12.04.2019 г. по гр. дело № 4610/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на (респ. – влязло е в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК) решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС, с което, като е потвърдено решение № 1/04.01.2017 г. по гр. дело № 432/2016 г. на АРС, по искове на молителите срещу В. П. Д., при участието като неин помагач на Г. Ж. Я., е прогласена, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 576, чл. 579 и чл. 580, т. 6 от ГПК, нищожността на договора за дарение, предмет и на влязлото в сила решение по чл. 135 от ЗЗД, чиято отмяна се иска, както и нищожността на нотариалния акт, в който той е обективиран. В молбата се излагат подробни съображения, че при това положение са налице нови писмени доказателства за ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Заедно с молбата за отмяна, както и с последваща молба молителите са поискали спиране на настоящото отменително производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като в тази връзка излагат твърдения и представят доказателства, че са подали искова молба в АРС, с която са предявили срещу В. П. Д. и сина ? И. Д. И. иск за разваляне на сключения между последните двама и обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № .., дело № .. г. на нотариус с рег. № , последващ договор за дарение на същия недвижим имот – 1/6 идеална част от апартамента, находящ се в [населено място], [улица]23А1-1 (подробно описан ведно с принадлежностите му), както и искове по чл. 108 от ЗС за реивандикацията на същия недвижим имот.
Ответниците по молбата за отмяна Г. Ж. Я. и В. П. Д. в отговорите си излагат възражения за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, като поддържат, че за молителите не е налице правен интерес от нея; ответникът Я. поддържа и че молителите не са процесуално легитимирани да я предявят, че не е спазен преклузивният срок по чл. 305 от ГПК за предявяването ?, както и че наведените основания за отмяна не отговарят на изискванията на закона и са несериозни и необосновани; ответницата Д. поддържа и че отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се иска до изтичането на срока за съхранение на делото, след като то е архивирано.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирани за това лица, имащи правен интерес от нея, като същата съдържа точно и мотивирано изложение на наведеното основание за отмяна, вписана е и е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доводите на ответниците за недопустимост на молбата са неоснователни. Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № 1737/13.05.2019 г., изд. от дл. лице при [община], четиримата молители са наследници на Т. Г. К., който е единият от двамата ответници по иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и е починал на 13.04.2011 г. – след влизането на 17.11.2010 г. в сила, при условията на чл. 296, т. 3, пр. 1 от ГПК, на решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС, чиято отмяна се иска, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 1122/17.11.2010 г. по гр. дело № 871/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС. При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2, пр. 1 от ГПК, влязлото в сила решение, с което конститутивният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е уважен срещу наследодателя им, има действие и спрямо молителите, поради което те са и процесуално легитимирани да искат отмяната му по реда на гл. ХХIV от ГПК, и имат правен интерес от подадената молба за това, тъй като решението е неизгодно за тях. Както е посочено и по-горе, молбата за отмяна съдържа точно и мотивирано изложение, като с твърденията си в нея, молителите навеждат основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК; въпросите дали обективно в случая са налице нови писмени доказателства, които да удостоверяват ново обстоятелство от съществено значение за делото, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, са въпроси по основателността, а не относно допустимостта на молбата, поради което доводите в обратна насока на ответника Я. са неоснователни. Молителите са подали молбата на 16.05.2019 г. – в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като не са могли да се снабдят с представеното като писмено доказателство, решение № VІ-86/14.08.2018 г. по възз. гр. дело № 450/2017 г. на БОС и с доказателствата за влизането му в сила, преди то да влезе в сила на 12.04.2019 г. Процесуалният закон не установява, сочения от ответницата Д., срок за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – до изтичането на срока за съхранение на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска; в тази връзка ответницата неоснователно се позовава на неотносимото в случая определение № 61/02.03.2010 г. по гр. дело № 1109/2009 г. на I-во гр. отд. на ВКС, в което такъв срок е изведен по тълкувателен път, но единствено в хипотеза, когато делото, по което е постановено влязлото в сила решение, е унищожено след изтичането на срока за съхранението му и не може да бъде възстановено, докато в настоящия случай делото не е унищожено и е приложено в цялост по настоящото дело, образувано пред ВКС.
Неоснователно е и искането на молителите за спиране на настоящото отменително производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК – до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по предявените от тях искове за разваляне на последващия договор за дарение, сключен между ответницата Д. и сина ?, и за реивандикацията на процесния недвижим имот. Решението по тези искове не би имало никакво значение за изхода на спора по настоящото дело пред ВКС – дали обективно са налице предпоставките по наведеното с твърденията и доводите на молителите, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № ІІІ-20/22.02.2010 г. по възз. гр. дело № 39/2010 г. на БОС, с което е потвърдено решение № 196/16.11.2009 г. по гр. дело № 379/2009 г. на АРС.
Предвид гореизложеното, не са налице процесуални пречки за разглеждането на подадената молба за отмяна, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание, след което да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: