4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 326
гр. София, 25.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 70 по описа за 2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 4182 от 23.09.2015 г. по гр. дело № 530/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Ответницата К. Н. Д. е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложила съображения за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 92 от 29.04.2015 г. по гр. дело № 1087/2014 г. на Районен съд Петрич, ГО, І състав в частта, с която са уважени исковете предявени от К. Н. Д. против [фирма], [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размер на сумата 2747.92 лв. със законна лихва от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение относно имуществения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за разликата между 2747.92 лв. и 3581.05. лв. и в частта за разноските искът е уважен, ведно със законната лихва от 15.12.2014 г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски, а по сметка на окръжния съд държавна такса.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е изложил, че „Въпросът за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ е решен от Окръжен съд Благоевград в противоречие с трайната и неотклонна практика на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.”. Цитираният текст не съдържа конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ тематично обхваща широк кръг от въпроси, които касаторът е следвало да формулира, като изведе тези от тях, по които окръжният съд се е произнесъл. Това процесуално задължение на страната не е изпълнено, а касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които жалбоподателят не е съобразил /. Липсва и обосновка на твърдението за противоречие на „приетата от въззивния съд тежест на доказателствената стойност на частния документ” с разрешенията в приложената практика. По същата практика относимост към решаващите мотиви на въззивното решение имат единствено решението по гр. дело № 5715/2013 г. и решението по гр. дело № 280/2009 г. на състави на ІV г.о., но от съдържащите се в тях правни разрешения, съгласно които съдът е задължен да прецени обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ с оглед на всички обстоятелства по делото, въззивният съд не се е отклонил. Решението по т.дело № 528/2009 г. на І т.о. съдържа разрешения по допустимостта на свидетелските показания при конкретни твърдения на продавача и за доказателствената сила на частни документи, удостоверяващи плащания, по които въпроси въззивният съд не се е произнасял с оглед разглеждането на спор, различен от разрешения от ВКС правен спор. Следователно с тази част от приложението касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В приложението жалбоподателят твърди, че „В противоречие с практиката на ВКС, е решен и въпроса за провеждане на успешно оспорване на истинността на частен документ – обясненията на ищцата по чл. 193, ал. 1 от КТ.”. По – нататък в приложението се съдържа и въпрос, формулиран, както следва: „Може ли да се приеме от съда, че даден документ е неистински, без да е проведена процедурата по оспорване по чл. 193 от ГПК?”. Цитираният въпрос не произтича от решаващи изводи на въззивния съд. Окръжният съд е приел, че в тежест на дружеството е било да установи при условията на пълно, главно и пряко доказване извършването на всяко едно от посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, като само въз основа на обясненията на ищцата по чл. 193, ал. 1 КТ и то частични такива, не може да се обоснове неоснователност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд е обосновал в съответствие с посочената по- горе съдебна практика, че съдът е задължен да прецени обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ с оглед на всички обстоятелства по делото, т.е. решаващият състав не е разглеждал истинността на обясненията, като частен документ, както неправилно твърди касаторът, а е мотивирал разрешения по доказване на дисциплинарните нарушения. Освен това процедурата по чл. 193 КТ е била оспорена от ищцата с исковата молба, в която същата е посочила, че „обясненията са били „по принцип”, а не във връзка с конкретно нейно деяние. В тази връзка е и извода на окръжния съд, че обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ следва да се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото. Относно тези разрешения страната не е поставила правен въпрос и не е установила предпоставки за допускане на касационен контрол. С позоваването на определение по гр. дело № 6431/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. жалбоподателят не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС и ТР № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС/, а с позоваването на ТР № 5 от 14.11.2012 г. по т. дело № 5/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, жалбоподателят не е обосновал допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като разрешенията по това тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС не се отнасят до въпроса, по който се е произнесъл въззивният съд – дали писмените обяснения, дадени по реда чл. 193, ал. 1 КТ, трябва да се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото, което предполага ангажиране от страна на работодателя и на други доказателствени средства – писмени и гласни за установяване извършването на дисциплинарните нарушения. Предвид изложеното следва да се приеме, че и по този въпрос касаторът не е установил наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен и следният въпрос: „Съдържанието на частен свидетелстващ документ, може ли да бъде оборено със свидетелски показания, които не съдържат лични, преки и непосредствени впечатления, представляващи конкретно свидетелство досежно фактите, изложени в съдържанието на документа?”. Касаторът се позовава на решение по гр. дело № 759/2010 г. на ВКС, в което са приети разрешения по въпрос, неотносим, както към цитирания въпрос, така и към въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. И по тази част от приложението касаторът, както по предходните въпроси в същото приложение формулира въпросът си не с оглед на разрешенията, приети от въззивния съд, а предвид становището си по делото, съгласно което обясненията по чл. 193, ал. 1 КТ са достатъчни за доказване на нарушенията, без да се представят други доказателства. Съгласно разясненията в цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от решаващите изводи на въззивния съд. Въпрос, изведен от становище на страната не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това както се отрази и по – горе цитираното решение по гр. дело № 759/2010 г. на ВКС съдържа разрешения по преценка на гласни доказателства в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а не разрешения по решаващите мотиви на въззивния съд, както и по въпроса на касатора, с който не се релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените в приложението доводи за нарушения на окръжния съд относно преценка на свидетелските показания не са относими към основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, а към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо. Ето защо следва да се приеме, че и по този въпрос, страната не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4182 от 23.09.2015 г. по гр. дело № 530/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: