Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
СОФИЯ 04.09.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 6 април 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 628/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 450/26.11.2007 г. по в.гр.д. № 875/06 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено частично решение № 148 от 02.06.2006 г. по гр.д. № 84/06 г. на Великотърновския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което на основание чл. 108 ЗС В. П. Г. е осъден да предаде на ВК ”З” гр. Б. владението върху следните движими вещи: казан за ракия инв. № 4* казан за ракия инв. № 4* помпа 12 Е 50 с инв. № 4* помпа 6Е32 с инв. № 4* помпа “В” с инв. № 4* останалата част, с която е бил уважен предявеният от ВК ”З” против В. П. Г. иск за ревандикация на движими вещи, подробно индивидуализирани в диспозитива на решението, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ е подадена касационна жалба от ответника В. В същата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал.1,б.”в” ГПК/ отм./
Ответникът по касация ВК “З” гр. Б. в писмено възражение изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, приема за установено следното.
От фактическа страна по делото е установено, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2004 г. на публичен изпълнител при АДВ- РД Р. на касатора е възложен недвижим имот, описан в постановлението като винарна изба от 1490 кв.м., дворно място от 11 860 кв.м. и машини и съоръжения, посочени в АДС № 35/55 г., собственост на ВК ”З” гр. Б..
Предмет на предявения от ВК ” З. ” ревандикационен иск са вещи, изброени в 32 пункта в исковата молба, за които ищецът е твърдял, че са се намирали във винарската изба, но не са били предмет на публичната продан, поради което се владеят от ответника без правно основание.
За да уважи предявения иск въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на посочените вещи на основание §1 от ДР на ЗК. Със заповед № РД-25049/13.07.1993 г. на Министъра на промишлеността е разпоредено възстановяване на ПК ”З” гр. Б. на собственост върху винарската изба, отнета по силата на ПМС № 236/52 г. и стопанисвана от “Р” ООД гр. П.. На същата дата е съставен и протокол- опис, в който е отразено предаването на възстановеното имущество- земя, сгради, машини и съоръжения и краткотрайни активи. След съпоставка на вещите по исковата молба, въззивният съд е приел, че същите са идентични с описаните в протокола и към момента на продажбата на винарната изба от публичния изпълнител са се намирали в нея. Възражението на касатора, че е придобил собствеността върху тези веши по силата на възлагателното постановление от публичния изпълнител, е намерено за неоснователно по съображения, че те не са били обект на изпълнение, тъй като не фигурират в протокола за опис на имота и не са оценявани от лицензирания оценител. В постановлението за възлагане е посочено, че се възлагат машини и съоръжения, като се препраща към АДС № 35/55 г., в който също не фигурирали описани такива вещи. Оттук съдът е заключил, че касаторът владее процесните вещи без основание.
Въззивното решение е неправилно. Събраните по делото доказателства не са обсъдени от въззивния съд съобразно изискването на чл. 188, ал.1 ГПК/ отм./ в тяхната цялост и с оглед всички обстоятелства по делото. Обратно на приетото от въззивния съд, при определяне пазарната стойност на търговския обект, е била извършена оценка на инвентар и оборудване, което се установява от доклада на лицензирания оценител. Неправилно съдът е придал решаващо значение на това, че в документите, приложени към преписката на публичния изпълнител и в постановлението за възлагане няма изрично посочени движими вещи, като не е съобразил, че предмет на продажба е бил търговски обект “винарска изба” в неговата цялост, а не отделни вещи от него. При това положение е следвало да се изясни процесните вещи, с оглед предназначението и характеристиките им, дали не са такива, които са трайно прикрепени към земята и сградите. Ако това е така, би следвало да се приеме, че те са загубили своята юридическа самостоятелност като обекти на правото на собственост и ще се третират като принадлежност към недвижимия имот, в какъвто случай не би било необходимо да се конкретизират при продажбата му.
Като не е обсъдил цялостно всички доказателства по делото и не е изяснил релевантни за изхода на спора факти, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. По тези съображения въззивното решение като постановено при наличие на касационни основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./ следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 450/26.11.2007 г. по в.гр.д. № 875/06 г. на Великотърновския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: