2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 05.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №7469/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. чрез адв. В. Ч. от САК срещу решение №3664от 15.05.2013г. по гр.дело № 7389/2011г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 23.04.2010г по гр.д. 26752/2006г на Софийски районен съд ,по отхвърлени искове с правно основание чл. 26 ал.2 за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот поради насилие , липса на съгласие ,липса на представителна власт и за унищожаване на същия договор за покупко- продажба на недвижим имот поради измама на основание чл. 27 ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва ,че законът е приложен неточно и поради това Върховен касационен съд следва да отговори на въпросите : не установяването на обективната истина по делото , а именно времето на изповядване на сделката , истинността на пълномощното ,въпроси ли са от съществено значение ,касаещи валидността .Въз основа на какви доказателства по делото съдът е достигнал до извод че наследодателят по завещание е бил вменяем към момента към момента на извършване на сделката ,при наличието на безспорни гласни и писмени доказателства за неговата невменяемост и алкохолна зависимост
Ответникът А. Е. Ф.”Е. счита ,че касационно обжалване не следва да се допуска .В отговор изтъква липсата на обосновка по формулираните въпроси и връзката им с делото Вторият въпрос касае преценката на съда по доказателствата.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Касаторът е длъжен да даде точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос ,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора , индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства .В изложението на първо място е повдигнат общо въпрос за дирене на обективната истина .Прилагането на този правен принцип от съда се основава на установеното по делото, като резултат от проведения доказателствен процес. Въззивния съд е дал разрешение за случая в съответствие с установеното разбиране по този принципен въпрос, като е основал решението си на доказателствата , които страните конкретно са ангажирали, респ. не са ангажирали в подкрепа на твърденията си , обсъдил е тези доказателства и се е позовал на тях при решаващата си дейност. Съдът е съобразил времето на изповядване на сделката – касае се за сделка в нотариална форма , не става ясно какво защитата разбира по „истинността на пълномощното”, при положение че се касае за диспозитивен документ , чието авторство не е оспорвано и при положение ,че прехвърлителят е изразил съгласие в нотариална форма за продажба на собствения си имот , а никакви доказателства за упражнено насилие върху него , или за измама , не са били ангажирани. Приетите по делото експертни медицински заключения са довели до установеност, че продавачът е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е ръководил постъпките си . Поставеният в тази връзка втори въпрос няма съдържанието на правен, няма и връзка с произнесените в настоящия случаи обективно съединени искове. Въпросът изразява и неприемливата от гледна точка на закона и установената съдебна практика теза на защитата , че в рамките на иск с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД, когато от правоспособно и безспорно дееспособно лице се атакува собственото, изразеното чрез атакувана сделка съгласие, следва насрещно да се доказва вменяемостта , а не твърденията на ищеца по фактическото основание на иска . Несъстоятелно като обосновка на основание при допускане до касационно обжалване е и твърдението във въпроса , че по делото са налични „безспорни гласни и писмени доказателства за невменяемост и алкохолна зависимост„ Несъгласието на страната с изводите на съда по фактите поначало не е основание за допускане до касационно обжалване.Няма съдържанието на правен въпрос и преформулирано в тази връзка възражение срещу изводите на съда за липса на порок на сделката ,тук становището на защитата не е съобразено и с установеното в правоприлагането рабиране по въпроса що е доказателство. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай , само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат допълнителните основания за това. Съдържателно аргументиране на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също липсва в изложението .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №3664от 15.05.2013г. по гр.дело № 7389/2011г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .