О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 23.03.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3924 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2583 от 29.03.2016 г. по гр.д. № 14750/2015 г. на Софийски градски съд е уважен иск с правно основание чл. 194, ал. 4 ЗОВСРБ, предявен от И. Н. И. от [населено място] против В…., [населено място] за сумата 6071,15 лева, съставляващи допълнително възнаграждение за изпълнение на службата през почивни дни и официални празници. В решението е прието за установено, че по договор за военна служба от 25.05.2010 г. ищецът е заемал длъжността „старши оперативен дежурен в АОЦ” при ответното военно формирование срещу определено по реда на чл. 212 ЗОВСРБ основно месечно възнаграждение, както и допълнително възнаграждение по чл. 214 ЗОВСРБ. Със заповед на министъра на отбраната на Република България от 19.05.2011 г. е била определена нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите на осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица. Със заповедта е било разпоредено организацията и отчитането на служебното време при извършване на дежурства до двадесет и четири часа за длъжности, за които дежурството е основна функция да се извършва при сумирано изчисляване на работното време в часове за всяко полугодие на календарната година, като месечната продължителност в часове се определя на база на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Естеството на изпълняваната от ищеца работа е било свързано с носене на дежурства съгласно утвърден месечен график по заповед на командира на военното формирование съобразно чл. 19 от Наредба № Н-18 за разпределение на служебното време на военнослужещите. Времето, през което ищецът е изпълнявал военна служба за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2013 г. сумарно не е надвишавало общата продължителност на служебното време, за което му е било изплащано договореното месечно възнаграждение. Не му е било изплатено възнаграждение за положени дежурства през почивни и празнични дни, което за същия период възлиза общо на 6071,15 лева – сума, определена съобразно чл. 194, ал. 4 ЗОНСРБ, съгласно който текст за изпълнение на служба през почивни дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 50 % от основното възнаграждение и 100 % за дните на дежурство в официални празници. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявената от ищеца претенция за допълнително възнаграждение за положени дежурства през почивни и празнични дни в периода от 01.12.2010 г. до 31.12.2013 г. е основателна. Приел е, че нормата на чл. 196 ЗОВСРБ, съгласно която военнослужещият, изпълняващ дежурство по график получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.1, т.1 ЗОВСРБ не изключва приложението на чл. 194, ал. 4 ЗОВСРБ; че допълнително възнаграждение за дежурства през почивни и празнични дни не се дължи само в случаите по чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16 от 2010 г.) – военни учения, мероприятия и мобилизация с продължителност повече от денонощие; при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война, каквато хипотеза не е била налице. Въз основа на така формираните изводи, въззивният съд е уважил изцяло предявения иск с правно основание чл. 194, ал. ЗОВСРБ в размер на 6071,15 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от В…., [населено място]. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос дължи ли се допълнително възнаграждение за положени дежурства в почивни и празнични дни, когато службата на военнослужещия включва носене на дежурства по график, разрешен във въззивното решение в противоречие с приетото в решение № 1577 от 24.07.2014 г. по гр.д. № 4453/2013 г. на Бургаски районен съд, съгласно което полагането на дежурства по график е сред хипотезите на чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ в ред. ДВ, бр. 16 от 2010 г., изключващ приложението на чл. 194, ал. 4 ЗОВСРБ, както и с решение от 07.03.2016 г. по гр.д. № 38588/2015 г. на Софийски районен съд, съгласно което, когато носенето на дежурства по график се включва в основните функционални задължения, военнослужещият съгласно чл. 196 ЗОВСРБ получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.1, т.1 ЗОВСРБ, но не и по чл. 194, ал.4 ЗОВСРБ за положени дежурства в почивни и празнични дни.
Ответникът по касационната жалба И. Н. И. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение Върховният касационен съд, намира следното:
Повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 194, ал.4 ЗОВСРБ е разрешен във въззивното решение в противоречие с приложените съдебни актове на Бургаски районен съд и Софийски районен съд. Приложените съдебни решения обаче не са влезли в законна сила, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК.
Същевременно, по повдигнатия въпрос няма формирана задължителна съдебна практика. Соченото от ответника по касация решение № 165 от 02.06.2016 г. по гр.д. № 6064/2015 г. ІV г.о. ВКС не касае приложението на чл. 194, ал.4 ГПК. В това решение съдът се е произнесъл по въпросите следва ли при действието на новия ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.), времето при полагане на 24-часови дежурства да се тълкува като работа при условия на удължено служебно време, а не като извънреден труд и следва ли договорът за военна служба да е прекратен, за да възникне право на парично възнаграждение за положен от военнослужещ извънреден труд при действието на новия ЗОВСРБ.
Въпросът дължи ли се допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 ГПК за изпълнение на службата през почивни дни и официални празници, когато носенето на дежурства по график се включва в основните функционални задължения на военнослужещия е обуславящ изхода на делото, а разрешението му е от значение за точното приложение на чл. 194, ал.4 ЗОВСРБ, чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16 от 2010 г.), чл. 214 ЗОВСРБ и чл. 11 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., поради което касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2583 от 29.03.2016 г. по гр.д. № 14750/2015 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя В…., [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 121,42 както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: