Р Е Ш Е Н И Е
№ 328
гр. София, 17. 07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 626/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
С решение № 186 от 24.10.2007 год.постановено по гр.д. № 471/2007 год.на Бургаски окръжен съд е отменено решение № 68 от 18.04.2007 год.по гр.д. № 284/2006 год.на К. районен съд и е постановено ново по същество,с което е отхвърлен предявения от Д. П. С. срещу П. А. Я. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху 852 кв.м. реална част от имот пл. № 161,кв.26 по плана на с. Д.,като неоснователен.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от адв. Т. И. на Д. П. С. ,в която се релевират доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответницата по жалбата- П. А. Я. не е депозирала по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел с оглед успешно проведеното оспорване от ответницата Я на нотариален акт № 198/99 год.,легитимиращ ищецът С като собственик по давност,наследство от баща му П. Х. и отказ от наследство от сестра му Н. П. Г. ,че той може да черпи права единствено от оригинерно придобивно основание,т.е. от изтекла в негова полза придобивна давност,което доказване той не е провел. Ответницата Я. е провела успешно насрещно доказване,че както придобития от баща й по давност парцел **** – 161,така и изключената от регулация по силата на ПМС № 216/1961 год. процесна част от 852 кв.м. от имот № 161 е била трайно оградена,с непроменени от години граници и ползвана трайно от 1968 год. както от наследодателя й ,така и от нея.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение. Търсената петиторна защита определя носителя на правото с оглед заявените права от всяка от страните върху имота по пътя на съдебната интервенция.становено е по делото, че по регулационния план от 1936 год. на с. Д. за имот пл. № 161,кв.26 са отредени парцели І -161,ІІ-162,ІІІ – 163 за жилищно строителство. По силата на ПМС № 216 /08.11.1961 г. за подобряване градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемата земя са изключени от строителните граници на селото част от парцел **** и целият парцел ****. След изключване на имота от регулация той се счита внесен в ТКЗС и загубва своите реални граници. Посочените в постановлението условия за заплащане на подобрения или за предоставяне на друг урегулиран имот са предпоставка за включване на имота в блок на ТКЗС, но това обстоятелство няма отношение към статута на имота, който с изключване от строителните граници на населеното място се приобщава към земеделския фонд. При следващо включване в регулация собствеността на предишния собственик не се възстановява в старите реални граници, а имотите се записват като собственост на ТКЗС или на общините. Оттук произтича и необходимостта за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ,тъй като имотите биха били изключени от този режим само ако представляват земи признати за единствен стопански двор и жилище на членове на ТКЗС,каквито твърдения не са поддържани в настоящето производство. Я. е противопоставила на претенциите на ищеца С. своето право на собственост,произтичащо от решение № 1* на ОСЗГ-гр. Сунгурларе,след проведено производство по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Тъй като ищецът се лигитимира като собственик на две основания – оригинерно и деривативно,които са взаимно изключващи се, правилен е изводът на съда,след успешно проведеното оспорване от ответницата Я на нотариален акт № 198/99 год.,че той може да черпи права единствено от оригинерното придобивно основание,т.е. от изтекла в негова полза придобивна давност. Отчитайки доказателствената тежест ,правилно въззивният съд е приел,че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерение да го присвои най –малко 10 години преди издаването на нот.акт,тъй като не е представил доказателства в тази насока и не е заявил началния момент ,от който упражнява фактическа власт върху имота. Доводът на касатора,че нот.акт установява правото на собственост по давностно владение на неговия наследодател П не следва да бъде обсъждан с огелд на изложеното по-горе,както и поради обстоятелството,че се прави за първи път пред настоящата инстанция.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се следват с оглед изхода на спора.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 24.10.2007 год.постановено по гр.д. № 471/2007 год.на Бургаски окръжен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: