Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
гр. София, 15. 07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА НИКОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 664/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от пълномощника на ЕТ „333-П. Крумов”, П. П. К. и М. К. К. – адв. Е. К. срещу въззивно решение № 607 от 10.12.2007 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 745/2007 г., потвърждаващо решение № 32 от 19.03.2007 год. по гр.д. № 4381/2005 год. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ЕТ „333-П. Крумов”, П. П. К. и М. К. К., че Д. Ц. Г. и М. Д. Г. са собственици на ? идеална част от апартамент с площ от 66 кв.м. , с югозападно и югоизточно изложение, с вход от вътрешния двор на втория етаж, състоящ се от стая, кухня, антре, баня-клозет, заедно с 1/3 идеална част от тавана над жилището, входното стълбище и антре, стълбището за тавана, както и целия шапрон/масивно складово помещение/ от 12 кв.м., с мазата под него, заедно с 1/3 идеална част от коридора към ул.”А”, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, което жилище е част от двуетажна сграда, долепена до югоизточния край на двуетажна полумасивна сграда, намираща се в гр. Р., ул.”А” № 60 и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на върху апартамент с площ от 66 кв.м. с югозападно и югоизточно изложение с вход от вътрешния двор на втория етаж, състоящ се от стая, кухня, антре, баня-клозет, заедно с 1/3 идеална част от тавана над жилището, входното стълбище и антре, стълбището за тавана, както и целия шапрон /масивно складово помещение от 12 кв.м., с мазата под него, заедно с 1/3 идеална част от коридора към ул.”А”, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, което жилище е част двуетажна сграда, долепена до югоизточния край на двуетажна полумасивна сграда, намираща се в гр. Р., ул.”А” № 60.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение ,поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Твърди се,че при иск с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ се възстановява само правото на собственост в полза на наследниците, които са го предявили в едногодишен срок и то до размера на техните права, а тези които са пропуснали не могат да се позовават на нищожност. Изтъква се, че не са събирани доказателства за изтекла придобивна давност за останалата 1/2 идеална част от процесния имот. Не е изследван, според касаторите, и въпросът дали цялата жилищна сграда, в която се намира имота е бил включен в активите на ДСО „В”, клон Р. , и с оглед на това дали не е включен в капитала на преобразувалото се дружество в ЕАД. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение,с което делото да се върне за разглеждане от друг състав.
Ответниците в производството Д. Ц. Г. и М. Д. Г. оспорват жалбата като неоснователна, тъй като има решение, с което първоначалната сделка е прогласена за нищожна по чл. 7 от ЗВСОНИ. Молят да бъде оставена без уважение,а въззивното решение като правилно и законосъобразно в сила. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
За да постанови решението си,с което е уважен предявения иск, въззивният съд е приел,че ищците са придобила ? идеална част от процесния имот чрез покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 109,т.І,дело № 92/05 год. от Е. Н. М. и Д. М. Г. , чието право произтича от успешно проведена реституционна претенция за посочената идеална част по гр.д. № 1228/1992 г. на РРС. С решението по посоченото дело е прогласена нищожността на сделка за покупко-продажба, сключена с нотариален акт № 1* т.IX, дело № 2940/1971 год. между „ДСО”Винпром” клон Р. и А. Д. Х. , поради противоречие със закона и липса на законоустановената форма. Посоченият имот след смъртта на А. Х. е възложен на К. Н. Ш. и същата през 1992 г. с нотариален акт № 1* т. IV, дело № 1241/1992 г. е продала процесния имот на ЕТ „333-П. Крумов”.
Въззивният съд е приел , че първоначалната нищожност на сделката от 1971 г., сключена между „ДСО”Винпром” клон Р. и А. Д. Х. , водят до извода, че ? от процесния имот е останала държавна. След реституцията на другата 1/2 идеална част на наследниците, а в последствие между техните правоприемници М. и Д. Г. и Държавата е възникнала съсобственост. Съдът е достигнал до извода, че касаторът ЕТ „333-П. Крумов” не е могъл да придобие процесния имот по давност поради забраната на чл. 86 от ЗС. Същият извод е направил съдът по отношение на другите касатори П. и М. К. . Поради тези съображения е уважил иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Решението е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно.В нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 186 ГПК /отм./ въззивният съд не е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Въпреки направеното от касаторите искане за събиране на доказателства, свързани със собствеността на ? идеална част от процесния имот, която не е реституирана, съдът в нарушение на закона не е допуснал такива. Не е изследван въпросът дали процесния недвижим имот, собственост на държавата, не е преминал в преобразуваното съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество „В”ЕАД. По делото има събирани доказателства в тази насока, но не достатъчни, за да се направи категоричен извод. Съгласно чл. 17а ЗППДОП имуществото, което държавата е предоставила за стопанисване и управление на държавните предприятия преди тяхното преобразуване в търговски дружества, се считат собственост на тези дружества, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго. Следва да се установи дали процесния имот не е бил включен в активите на дружеството , защото в такъв случай приватизационния договор би имал транслативен ефект и би породил права, противопоставими на страните по делото.
Съдът в нарушение на закона не се е произнесъл и по направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на касаторите. Само е цитирал разпоредбата на чл. 86 от ЗС, без обаче да изследва въпроса дали ? идеална част от процесния имот, която не е реституирана, е собственост на Държавата. След 1992 г. реституираната ? идеална част е станала частна собственост и съдът е следвало да изясни въпросът дали ответникът е започнал да я свои, с оглед на направеното възражение и събраните по делото доказателства.
Това налага решението на въззивния съд да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 607 от 10.12.2007 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 745/2007 г.
ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: