3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 33
гр. София, 14.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1967 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 от ГПК е образувано по касационна жалба на БАНКА ДСК ЕАД, гр. София против решение № 352 от 06.12.2017 г. по гр. дело № 531/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците – И. С. М., „М ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Стара Загора, „МИХАЙЛОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Стара Загора, „МИХАЙЛОВИ“ ЕООД, гр. Стара Загора не са взели становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Налице са основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение в обжалваната част е обезсилено решение № 27 от 02.02.2017 г. по гр. дело № 88/2014 г. на Окръжен съд – Стара Загора в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил искове, предявени от И. С. М. против БАНКА ДСК ЕАД, гр. София, „М ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, [населено място], „МИХАЙЛОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, [населено място], „МИХАЙЛОВИ“ ЕООД, [населено място], по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на следните договори: договор, сключен между И. С. М. и БАНКА ДСК ЕАД, [населено място] за учредяване в полза на БАНКА ДСК ЕАД, [населено място] – кредитор на „М ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, [населено място] по кредит, сключен с анекс № 5/18.08.2010 г. на договорна ипотека върху имот с идентификатор …, подробно описан в решението и нотариалния акт, собственост на ищцата, предмет на нот. акт № 78, том І, рег. № 3516, нот. дело № 70/2010 г. на нотариус Р. П., рег. № 410, при НК, район на действие РС – Стара З.; договор, сключен между същите страни за учредяване в полза на БАНКА ДСК ЕАД, [населено място] – кредитор на „МИХАЙЛОВИ“ ЕООД, [населено място] по кредит, сключен с договор от 18.08.2010 г. на договорна ипотека върху имот с идентификатор …, подробно описан в решението и нотариалния акт, собственост на ищцата, предмет на нот. акт № …, том І, рег. № 3519, нот. дело № 71/2010 г. на същия нотариус, по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на описаните по – горе сделки, като е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. За да постанови този резултат въззивният съд приема, че исковете, с които е сезиран окръжния съд, съответно за унищожаемост и нищожност на описаните по – горе договори за ипотека, предполагат участие в съдебното производство за прогласяване на тяхната недействителност на страните по същите правни сделки, тъй като те са задължителни необходими другари. Изводът за това процесуално качество на страните решаващият състав на апелативния съд мотивира със съображението, че страни по договора за ипотека са кредиторът, чието вземане са обезпечава и собственикът на имота или имотите, които се предоставят в обезпечение, като в хипотезата, при която собственик е трето по отношение на обезпеченото вземане лице, реалният длъжник не е страна по договора за ипотека. В мотивите е прието, че в случая страни по договора за ипотека са банката – кредитор и собствениците на ипотекираните имоти, като е констатирано, че М. К. М., съпруг на ищцата не е взел участие в първоинстанционното производство, поради което постановеното от окръжния съд решение е прието за процесуално недопустимо в посочената по – горе част.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като касаторът не е обосновал допълнителни предпоставки, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени разпоредби, когато същите са непълни, неясни или противоречиви.
Налице е основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК спрямо разгледаният въпрос, относно участието в процеса на страните по обезпечителните сделки, предмет на договорите за ипотека и изложените в тази връзка мотиви на въззивната инстанция е поставен следният въпрос:„Когато е ипотекиран недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност и е предявен иск, с който се иска прогласяване на нищожността на ипотеката, съответно нейното унищожаване, като задължителни другари в производството трябва да участват двамата съпрузи. По аргумент за противното, ако имотът, предмет на атакуваната с предявените искове ипотека, не е съпружеска имуществена общност, а лична собственост на единия съпруг, другият не е необходимо да участва като страна по делото“. Въпросът е релевантен. Предмет на договорите, чиято унищожаемост се претендира по реда на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност се иска да бъдат обявени за нищожни по чл. 26, ал. 2 ЗЗД са три имота, описани в решението, от които първият, посочен в цитираните нотариални актове е лична собственост на ищцата, като с петитума на исковата молба страната сезира съда да се произнесе спрямо всеки един от недвижимите имоти поотделно. Съединени са следователно отделни искове за имотите, от които единият е лична собственост на ищцата и спорът по валидността на сделките, засягащ този имот не изисква участие на М. К. М., респективно не налага конституирането му в процеса. Решението на апелативния съд в същата част не е в съответствие с изискванията на чл. 216, ал. 2 ГПК. В случая съдът, определяйки ищцата и съпругът й М. М. за задължителни необходими другари, не е разграничил процесуалното качество на същите, включително процесуалноправното положение, което би имал М. К. М. в спора по чл. 31, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД относно имот с идентификатор 68850.519.186 в зависимост от участието им в материалното спорно правоотношение, като съконтрагенти по договорите за ипотека. Изложеното налага с оглед чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК да се допусне касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. Налице са предпоставки, обуславящи допускане за разглеждане на жалбата, предвид горните съображения, засягащи наличието на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 352 от 06.12.2017 г. по гр. дело № 531/2017 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора БАНКА ДСК ЕАД, [населено място] да внесе държавна такса в размер на 1038.02 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: