4
Р Е Ш Е Н И Е
№33
Гр.София, 15.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3954 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.4 ЗМТА.
Образувано е по иск на М. А. М., [населено място] срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47 т. 4 ЗМТА за отмяна на решение № 831/31.08.12г. по арб.д.№ 831/2012г. на арбитър Б. Г..
Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна поради липсата на уведомяване за започналото срещу него арбитражно производство.
Ответникът оспорва допустимостта и основателността на иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, ищецът М. А. М. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 10195.36 лв. по договор от 10.01.2001г. за отпуснат револвиращ заем.
Ищецът твърди, че призовката за проведеното заседание, както и арбитражното решение не са му връчени, а в обратните разписки на товарителниците и удостоверенията на куриерска служба „Е.” отбелязването е „отсъствие” на получателя, поради което пратките следва да се считат за недоставени.
Ответникът се позовава на чл.13, т.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем, според който призовките и съобщенията се считат за получени от изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, поради което призоваването в арбитражното производство се основава на установяване не на факта на връчването, а на опита пратката да бъде предадена. С оглед на тези доводи ответникът счита, че исковата молба е просрочена, както и е неоснователна поради редовното уведомяване на страната – ответник в арбитражното производство.
По делото е установено следното:
С товарителница 1051000530157 чрез куриерска фирма „Е. експрес” арбитърът е изпратил призовка и искова молба по арб.д.№ 831/12г. Съгласно удостоверение от 06.08.2013г. от куриерската служба са направени опити за доставка на пратката на 09.08.12г., 10.08.12г., 11.08.12г. и 13.08.12г. на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] но пратката е върната по причина „отсъствие на получател”. Арбитърът е приел, че М. М. е редовно уведомен с връчване на документите по товарителница 1051000530157 – протокол от 31.08.12г.
Решението по арбитражното дело е изпратено от арбитъра с товарителница 1051000921078 чрез куриерска фирма „Е. експрес”. Съгласно удостоверение от 11.01.13г. от куриерската служба са направени опити за доставка на пратката на 19.10.12г., 22.10.12г. и 23.10.12г. на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] но пратката е върната по причина „отсъствие на получател”. Арбитърът е приел, че М. М. е редовно уведомен за арбитражното решение с връчване на документите по товарителница 1051000921078 на 23.10.12г., на която дата арбитражното решение е влязло в сила – удостоверение от арбитъра.
Исковата молба за отмяна на арбитражното решение е постъпила в съда на 28.08.13г., като ищецът твърди, че е узнал за арбитражното решение през месец юли 2013г. представен е и копие на плик от частен съдебен изпълнител с клеймо от 19.07.13г.
Въведеното основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47,т.4 ЗМТА е налице, ако страната не е била надлежно уведомена за арбитражното производство.
В случая ответникът се позовава на редовно връчване на призовката за заседанието и на исковата молба в арбитражното производство по реда на 13.4 от Общите условия на [фирма] за револвиращ заем на физически лица, представляващ неразделна част от сключения между страните договор.
В тази клауза страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че: избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора, и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Посочените правила, в случая, не намират приложение. В товарителницата не е посочена причината за недоставяне на пратката на адресата, а ако се приеме, че причината се изразява в “отсъствие на получателя”, то същата не би могла да се приравни на “заминаване” или “преместване” на адресата. „Отсъствието на получателя” не е отбелязано на самата товарителница, а в издаденото от куриерската служба удостоверение. Посочената причина за невръчване на съобщението не е уредена като хипотеза в общите условия на договора, поради което фикцията за редовно уведомяване е неприложима.
По начина на връчване на призовката за съдебното заседание е връчено и арбитражното решение, поради което изложените съображения са относими и към получаването на решението с оглед спазването на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване на иска за отмяна. В този смисъл е неоснователен поддържаният довод за недопустимост на иска предвид предявяването му след изтичане на срока за депозиране на исковата молба.
В хода на устните състезания ищецът се е позовал и на недействителност на арбитражното споразумение, но основанието за отмяна по чл.47, т.2 ЗМТА не е въведено с исковата молба, поради което съдът не го разглежда.
По тези съображения съставът на ВКС приема, че ищецът по настоящия иск не е надлежно уведомен за арбитражното производство и не е могъл да участва в същото. Налице е основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на атакуваното арбитражно решение и връщане на делото на арбитъра за ново разглеждане съгласно чл. 49 ЗМТА.
По разноските. На основание чл.81 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 1561 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.4 ЗМТА, решение № 831/31.08.12г. по арб.д.№ 831/2012г. на арбитър Б. Г..
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. А. М., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, ап.6 сумата от 1561 лв. /Хиляда петстотин шестдесет и един лв./ – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.