4
4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. София, 17.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2049 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.
Образувано е по предявен от [фирма], [населено място], иск по чл.47 т.3 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 28.05.2015г. по в.а.д. №224/2014г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата, с което [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 360 лева, съставляваща дължимо обезщетение за забава в размер на уговорената неустойка по договор за услуга №А.-9/08.02.2013г. върху сумата 3 600 лева, за периода от падежа до 11.06.2014г. и са отхвърлени като неоснователни предявените от [фирма], [населено място] срещу [община] искове: за сумата 47 304 лева, претендирано възнаграждение по договор за проектиране №А.-84/27.07.2012г.; за сумата 3 074,76 лева, претендирано обезщетение за забава в размер на уговорената неустойка по договор за проектиране №А.-84/27.07.2012г. върху сумата 35 478 лева за периода от падежа до 11.06.2014г.; за сумата от 3 600 лева, претендирано обезщетение по договор за услуга №А.-9/08.02.2013г., като е прекратено производството за претендираната законна лихва върху сумата от 3 600 лева за периода от 11.06.2014г.
Ищецът поддържа, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, тъй като с него са нарушени основни принципи на облигационното и търговското право в Република България, а именно принципите на еквивалентност на престациите и добросъвестност, както и принципът на равнопоставеността на участниците в стопанската дейност. Според него арбитражният съд е нарушил тези основни принципи, като е приел, че целта на страните е да установят клауза, при която едната страна по договора да получи изпълнение – изработен технически проект, но да не осъществи своята насрещна престация, изразяваща се в заплащане на възнаграждение за изработеното. Според него арбитражният съд не е отчел, че подобно решение противоречи на основните принципи на облигационното право, защото съгласно чл.8 от ЗЗД договорът се сключва с оглед определени интереси и никой не би поел договорно задължение по чл.258 от ЗЗД да извърши работа срещу възнаграждение, при наличие на клауза, определяща той да не получи дължимото възнаграждение, ако възложителят не разполага със средства да го плати. Излага доводи,че обвързването на една от насрещните престации с настъпването на бъдещо несигурно събитие – финансиране, зависещо от волята на трето лице, създава възможност тази престация никога да не се изпълни, тоест да съществува в правния мир договор без основание, което е недопустимо и противоречи на добрите нрави. Подробни съображения излага в исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по иска за отмяна – [община], не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Предявеният от иск по чл.47 т.3 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 28.05.2015г. по в.а.д. №224/2014г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение.
По основателността на предявения иск:
Не е налице поддържаното от ищеца основание за отмяна по чл.47 т.3 пр. второ от ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. С понятието „обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основните ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл.47 т.3 от ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата, съответно когато съдържанието на арбитражното решение е несъвместимо с този ред. Не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон представлява основание за отмяна по този текст / в този смисъл решение по т.д.№885/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение по т.д. №896/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №696/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение по т.д. №612/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други/. В конкретния случай с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, не са нарушени такива повелителни правни норми. Твърденията за нарушаване на принципите на еквивалентност на престациите и добросъвестност, както и принципът на равнопоставеност на участниците в стопанската дейност поради изводите на съда, че задължението на възложителя по договора за изработка става изискуемо след настъпването на бъдещо несигурно обстоятелство – финансиране на проекта от трето лице, представляват оплаквания за неправилност на арбитражното решение поради нарушение на материалния закон. Евентуалните грешки на арбитражния съд при формиране на вътрешното му убеждение или неправилно прилагане на материалните норми не представляват основание за отмяна по чл. 47 т.3 пр.2 от ЗМТА. Още повече, че в мотивите си арбитражният съд не е направил посочените от ищеца изводи, а именно че [община] може да получи изработения продукт, но да не осъществи своята насрещна престация. В мотивите си съдът е посочил, че ищецът има право да получи уговореното възнаграждение за изпълнения и приет от ответника проект, но искът следва да се отхвърли, защото срокът за престиране от страна на ответника не е настъпил. Това становище не е в противоречие нито с принципа на равнопоставеност на субектите в гражданския оборот, нито с изискването за добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите. То произтича от извършеното от състава на арбитражния съд тълкуване на клаузите на процесния договор за проектиране и анализа на останалите представени по делото доказателства, а тази решаваща дейност на арбитражния съд не подлежи на проверка в производството по чл.47 от ЗМТА.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не е налице визираното в чл. 47 т.3 пр.2 ро от ЗМТА основание за отмяна на решението от 28.05.2015г. по в.а.д. №224/2014г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
На ответника по иска не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като такива не са направени от него.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], блок 009, вх.А, ет.8, ап.38, представлявано от И. Р. иск с правно основание чл.48 ал.1, във вр. чл.47 т.3 от ЗМТА за отмяна на решение от 28.05.2015г. по в.а.д. №224/2014г. на Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.