Р Е Ш Е Н И Е
№33
гр. София, 01.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 2620 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА.
Предявена е искова молба от Л. А. А. от [населено място], чрез пълномощника й адв.Т. В. от АК П., срещу ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. от [населено място] за отмяна на решение № 1092 от 16.10.2014 г. по арб.д.№ 1092/2014 г. на арбитър Б. Г., на осн. чл.47 т.4 от ЗМТА. Ищцата твърди, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство, нито за избора на арбитър, не е получавала никакви книжа или призовки по делото, поради което е била лишена от правна възможност както да подаде отговор на исковата молба, така и да вземе участие в арбитражното заседание. Счита, че по този начин са нарушени основни нейни права по чл.22, чл.27 ал.3 и чл.28 от ЗМТА – право на защита, на равенство на страните в арбитражното производство и на състезателност в процеса. Твърди, че не е получавала решението по арбитражното дело и е узнала за него с връчване на призовката за доброволно изпълнение на 24.04.2015 г., като е депозирала исковата молба в указания от закона срок /на 21.07.2015 г./.
Ответникът, чрез пълномощника си ю.к. Н. Л.-М., с писмен отговор оспорва допустимостта на иска. Излага, че редът за връчване на документи в арбитражното производство е уреден в чл.13.4 от ОУ към сключения между страните договор. Според него, съобщенията се изпращат на посочения в договора адрес и се считат за получени след изтичане на петия ден от изпращането им от страна на арбитъра, вкл. в някои изрично посочени хипотези, като при спазване на тези правила не е нужно удостоверяването на фактическото им връчване. С оглед горното и при съобразяване разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА, книжата по делото по силата на установената между страните фикция се считат за редовно връчени, вкл. и арбитражното решение, получено на 25.10.2014 г. Т.к. в случая исковата молба е подадена след законоустановения срок по чл.48 ЗМТА, тя е недопустима. На посочените основания ответникът оспорва и основателността на молбата. Изразява становище, че с оглед приложението на клаузата на чл.13.4 от ОУ, която допустимо дерогира общия ред на призоваването по ГПК, ищецът не е бил лишен от участие в арбитражното производство в нито един от етапите му. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено, евентуално – искът да бъде отхвърлен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът по чл.47 т.4 ЗМТА е допустим, т.к. е предявен от надлежна страна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. Възражението на ответника за недопустимост на производството поради пропускане на срока за завеждане на иска е неоснователно. От приложената по делото товарителница № 1051004635919 на куриера Е. ЕКСПРЕС, удостоверяващ опит за връчване на адреса, предоставен от ищцата в [населено място], [улица], ет.5, ап.48, на датите 23.10. и 25.10. /през 2014 г./, останал неуспешен поради отсъствие на адресата /код 5/, не се установява надлежното връчване на арбитражното решение. Този начин на връчване по начало не съответства на правилата в чл.13.4 от общите условия относно арбитражната клауза – неразделна част от договора между страните. Според тях, призовките и съобщенията във връзка с арбитражното производство се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра, вкл. в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени по следните причини: адресатът е отказал да ги приеме, непотърсени са, адресатът е заминал, преместил се е на друг адрес, адресът не съществува, непознат е или е недостатъчен. В случая причината за неосъщественото връчване не попада сред гореизброените, а годни доказателства, че на адреса е било залепено съобщение – покана до ищцата за получаване на книжата с конкретен текст, от определена дата и пр. по делото също липсват. Съгласно данните по делото, ищцата е узнала за решението не по-рано от връчването на поканата за доброволното му изпълнение по и.д.№ 20158240401114 на 24.04.2015 г., поради което исковата молба е подадена в изискуемия срок по чл.48 ЗМТА.
С арбитражното решение ищцата е осъдена солидарно с К. С. Х. да заплати в полза на ответника въз основа на договор за револвиращ заем № [ЕГН]/23.08.2012 г. сумата 2 545.82 лв., законната лихва върху нея, считано от датата на решението и разноските за производството.
По отношение връчването на ищцата на препис от исковата молба на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е., доказателствата и призоваването за насроченото арбитражно заседание по арб.д.№ 1092/2014 г. с товарителница № 1051004530900 при опит за доставка на 30.09. и 01.10., върнати поради отсъствие на адресата, изцяло важи изложеното по-горе във връзка с допустимостта на иска. В проведеното на 16.10.2014 г. открито заседание ход на делото е даден в нейно отсъствие, след като арбитърът неправилно е приел, че процедурата по призоваването е спазена, без да са били налице процесуалните предпоставки за това.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че ищцата не е била надлежно уведомена за заведеното против нея арбитражно дело. Поради това е била лишена от възможността да вземе участие в него и да се защити, с което е изпълнен фактическият състав на чл.47 ал.1 т.4 ЗМТА като основание за отмяна на арбитражното решение. Допълнително може да се коментира, че уговорката за фингирано връчване по чл.13 ал.4 от ОУ на съобщенията и книжата във връзка с арбитражното производство цели до голяма степен дерогиране на императивните законови разпоредби на чл.31 ЗМТА вр. чл.27 ЗМТА, които изискват редовна искова молба и нейното реално връчване на ответника, както и действителното му уведомяване за насроченото открито съдебно заседание. Във връзка с горните изисквания /за осигуряване в максимален обем на предпоставките за осъществяване на защитата на ответника в арбитражното производство/, а не противно на тях следва да се цени и разпоредбата на чл.32 ЗМТА относно получаването на уведомленията по делото. В гореуказания смисъл е и установената практика на ВКС, ТК, вж. напр. решения по т.д.№№ 926/2011 г., ІІ ТО, 3126/2014 г., ІІ ТО, 2893/2015 г., ІІ ТО и др.
С оглед изложеното, искът за отмяна на арбитражното решение спрямо ищцата следва да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 107.58 лв. – заплатената държавна такса. Така мотивиран, съставът на ВКС, ТК, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1092 от 16.10.2014 г. по арб.д.№ 1092/2014 г. на арбитър Б. Г., в частта, с което Л. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] е осъдена да заплати /солидарно с К. С. Х./ в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. от [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 2 545.82 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.10.2014 г., както и разноските за производството, на основание чл.47 т.4 от ЗМТА.
ВРЪЩА делото на арбитър Б. Г. за ново разглеждане.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Л. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 107.58 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: