О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 07.10.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шести октомври година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева Василка Илиева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3530 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 29.04.2008 година по гр.д. № 2093/2007 година на Варненски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр. І-во ЗЗД, чл. 26, ал.2, пр. пето ЗЗД и чл. 40 ЗЗД и кумулативно съединен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявени от Л. Т. от гр. Б. в хода на процеса заместен при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от законния му правоприемник Х. Т. , живущ в гр. Н. против Х. Н. П. Ж. , Б. А. Л. и Е. Т. Л. , тримата със съдебен адрес в гр. В.. П. е, че искът за прогласяване на нищожност на покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 99 от 1998 година поради нарушение на чл. 23 ЗСВЦВК (отм.) е неоснователен, тъй като към момента на сключване на сделката разрешителния режим по отношение на лицата по чл. 5 ЗСВЦВК (отм.) е обявен за противоконституционен с решение № 6 от 18.04.1996 година на Конституционния съд на Република България. Искът за обявяване на сделката за нищожна на основание чл. 26, ал.2, пр. последно ЗЗД е отхвърлен поради липса на доказателства установяващи привидността и. Като неоснователен е отхвърлен и искът за прогласяване на сделката за недействителна като сключена във вреда на представлявания. Въззивният съд е приел, че задължението на представителя да действа в интерес на представлявания не е конкретно правило, което следва да се прилага пряко, а само принцип; че упълномощаването за продажба на имот на купувач и по цена, определени от представителя съдържа съгласие на представлявания за накърняване на имуществото му, както и че продажбата на имота на цена значително под данъчната му оценка не обосновава извод, че договорът е сключен във вреда на представлявания.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд в частта му по исковете с правно основание чл. 26, ал.2, пр. пето ЗЗД; чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Х. Т. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалвания съдебен акт е постановен в противоречие с П. № 1 от 13.07.1963 година на Пленум на Върховния съд; решение № 33 от 02.06.1987 г. по гр.д. № 10/1987 г. на ОДГК на ВС; решение № 129 от 05.03.1986 г. по гр.д. № 682/1985г. на Първо гражданско отделение и решение № 752 от 18.11.1988 г. на ВКС, Трето гражданско отделение тъй като към решението не са изложени мотиви; не са обсъдени доказателствата по делото и доводите на страните, нито са изложени фактическите и правни съображения, мотивирали изразената в решението воля. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с формираната практика на Върховния съд и по съществения процесуален въпрос за допустимостта на свидетелските показания при начало на писмено доказателство, каквото са обясненията на страната, отразени в съдебния протокол, във връзка с което е приложено решение № 453 от 20.06.2003 година по гр.д. № 990/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд на Република България. Изложени са и оплаквания за неправилно приложение на чл. 40 ЗЗД – поддържа се, че по съществения материалноправен въпрос налице ли е договаряне във вреда на представлявания, въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с решение № 1* от 24.11.2000 г. по гр.д. № 108/2000 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд в частта му по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. пето ЗЗД е неоснователно. Към решението са изложени мотиви по съществото на спорното право, в които съдът макар и в кратка форма е обосновал фактическите си и правни констатации – констатация, че не е доказана привидност на сделката; че не е установено, че страните не са имали воля да се обвържат от последиците и. В тази му част решението не се явява в противоречие с постановеното в решение № 453 от 20.06.2003 година по гр.д. № 990/2002 г. на Второ гражданско отделение на Върховния съд на Република България, с което е направено разграничение между искът за установяване нищожност на привиден договор от иска за разкриване на прикрита сделка при относителна симулация, какъвто иск по чл. 17, ал.1 ЗЗД не е предмет на делото, тъй като не се претендират права по прикрита с процесния договор сделка. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в тази му част.
Релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД са основателни. Предвид изложените в обжалваното решение на въззивния съд мотиви и тези по представеното решение на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение, същественият материалноправен въпрос кога представителят действа в разрез с интереса на представлявания е решаван противоречиво от съдилищата, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид обусловения характер на обективно съединеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, касационно обжалване следва да бъде допуснато на решението и в частта му по ревандикационната претенция.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.04.2008 година по гр.д. № 2093/2007 година на Варненски окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.04.2008 година по гр.д. № 2093/2007 година на Варненски окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. чл. 26, ал.2, пр. пето ЗЗД.
УКАЗВА на касатора Х. Т. , със съд. адрес адв. М, гр. С., ул. “Т” № 8, А. сграда, етаж четвърти, в седмодневен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 414 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационна жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в определения срок, делото да се докладва за насрочване на П. на Второ гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: