3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 05.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1216/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Н. К., И. П. В., П. В. К., Т. В. К., и Б. Ц. П. против решение № 2663 от 9. 05. 2011 г. по гр. д. № 2425/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 200 КТ на Б. П. за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 15000 лв. и вместо това е постановено решение, с което този иск е отхвърлен, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете на И. К., И., В., П. К., Т. К. и Б. П. са отхвърлени за съответните разлики над присъдените суми до пълните предявени размери, в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение по исковете на П. К. и Т. К. по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди и тези искове са отхвърлени за съответните разлики над присъдените суми до пълните предявени размери. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му в същите и уважаване на исковете за неимуществени и имуществени вреди в пълните предявени размери.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /задължителна и незадължителна/, както и в противоречие с други влезли в сила съдебни решения.
Ответната страна по касационната жалба [фирма] изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационните жалби са допустими.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в атакуваните части.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните материалноправни въпроси:
а/. разполагат ли с право на иск по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт, родителите на починалото лице, ако те не са законни наследници на същото, и приложими ли са при тези искове указанията, дадени с ППВС № № 4/61 г., 5/69 г. и 2/84 г. относно кръга от лица, имащи право на обезщетения за неимуществени вреди – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС;
б/. как следва да се прилага на критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на деца и родител на починал в резултат на трудова злополука – с твърдение, че този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 4/68 г. и е решаван противоречиво от съдилищата;
в/. следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от същия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат – с твърдение, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС /задължителна и незадължителна/.
Относно първия поставен въпрос, посочен по-горе в т. „а”, е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. От мотивите към представеното решение на ВКС по чл. 290 ГПК /решение № 68/1. 03. 10 г. по гр. д. № 3456/08 г., ІІ г.о./ е видно, че със същото е прието, че право на иск по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт, имат както законните наследници на починалия /съпруга и две деца/, така и родителите му, които са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, определен с ППВС № 4/61 г., т. 2. Разрешението по този въпрос, дадено с въззивното решение, противоречи на решението на ВКС по чл. 290 ГПК, формиращо задължителна съдебна практика.
Относно втория въпрос, посочен по-горе в т. „б”, за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на деца и родител на починало в резултат на трудова злополука лице също е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изводите на съда в обжалваното решение относно обстоятелствата, които следва да се съобразят при определяне на неимуществените вреди на децата и родителя на починалия и относно паричния еквивалент на справедливото обезщетяване не съответстват напълно на разрешението на тези въпроси, дадено в ППВС № 4/68 г. и в приложеното решение на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 177/27. 10. 2009 г. по гр. д. № 14/09г., ІІ т.о.
Относно третия поставен въпрос /за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от същия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат/ – доказано е твърдението на жалбоподателя, че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС. В представеното решение по чл. 290 ГПК /р. № 68/1. 03. 2010 г. по гр.д. № 3456/08г., ІІ г.о./ е прието, че грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. От мотивите към обжалваното въззивно решение не е ясно дали определеният процент съпричиняване /70 %/ е съответен на личното участие на пострадалата в настъпване на трудовата злополука, т.е. на конкретния й принос и съдействие за това.
Поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателите не дължат такси и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2663 от 9. 05. 2011 г. по гр. д. № 2425/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав в обжалваните части.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: