3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
С.,02.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 744/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Държавно горско стопанство С.”, [населено място] срещу решение № 100 от 13.04.2011 г. по в. т. д. № 52/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на постановеното от Русенски окръжен съд решение № 123 от 24.11.2010 г. по т. д. № 179/2010 г., предявените от същото предприятие срещу [община], Област Р. обективно съединени искове са отхвърлени съответно: искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 17 601.87 лв. до пълния предявен размер 73 343.09 лв., а акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху неплатената част от стойността по фактура № 4106/16.06.2008 г. са отхвърлени за разликата над 19 545 лв. до 52 673.41 лв. и за разликата над 497.04 лв. до 1 905.89 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е нищожно поради невъзможност от мотивите му да се изведе волята на съда, както и че е недопустимо поради произнасяне по незаявени основания. Релевира оплаквания и за неправилност на акта в обжалваната му част, обоснована с допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу изводите на въззивния съд относно начина на формиране на цената на процесната сделка с оглед дължимия ДДС, като се твърди, че съдът е подменил ясно и точно изразената от страните воля, обективирана както в самия договор от 18.12.2007 г., така и в подписаната от тях фактура № 4106 от 16.06.2008 г., както и че се е произнесъл по въпроса за включването на ДДС в цената без същият да е бил спорен по делото и без да е поставен изрично във въззивната жалба. Според касатора, нарушение на материалния закон представлява и прилагането на подзаконови нормативни актове /Наредба № 35/2003 г. на Министъра на земеделието и горите и ПМС № 40/2005 г. за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми на общините от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по С., които са ирелевантни за настоящия спор, като е достигнал до погрешния извод за несъответствие на процесния договор с тях.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване на въззивния акт се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са посочени следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. Може ли въззивният съд да се произнася и по незаявени в жалбата доводи и каква е правната същност на въззивно решение, основаващо се на незаявени доводи; 2. Може ли въззивният съд да приема за недоказани факти и обстоятелства, за които не е изпълнена разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК; 3. Допустимо ли е тълкуването на договор да доведе до смисъл, коренно противоположен на ясно и недвусмислено изразената вола на страните; 4. Допустимо ли е чрез изваждането на отделни разпоредби от подзаконови актове от общия смисъл на тези актове да се стигне до неприлагане на нормативен акт от по-висока степен; 5. Ако е допуснато нарушение на подзаконови нормативни актове от възложителя по договор за изработка в отношенията му с трето лице, може ли това нарушение да доведе до облагодетелстването му.
Ответникът по касация – [община], област Р. – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор от 05.07.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли частично предявеният от Държавно предприятие „Държавно горско стопанство С.”, [населено място] срещу [община], област Р. иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за плащане на част от стойността по фактура № 4106 от 16.06.2008 г., издадена въз основа на договор за изработка от 18.12.2007 г., въззивният съд е приел, че от общо претендираната сума 73 343.09 лв. дължима е само сумата 17 601.87 лв., представляваща разликата между стойността на извършената от предприятието услуга по процесния договор 278 706.10 лв. и платената от ответната община сума 261 104.23 лв. Като е отчел факта, че процесният договор е сключен във връзка с кандидатстването на [община] за финансова помощ по Специалната програма на Европейския съюз за присъединяване в областта на земеделието и селските райони /С./ , решаващият състав е преценил, че с оглед действащите по отношение на тази материя специални подзаконови нормативни актове – Наредба № 35/2003 г. на Министъра на земеделието и горите и ПМС № 40/2005 г. за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми на общините от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по С., в посочената стойност на извършената от предприятието-изпълнител по процесния договор услуга залесяване 278 706.10 лв. следва да се счита включен и ДДС. Поради това, като общ размер на задължението по процесния договор, въззивният съд е приел именно сумата 278 706.10 лв., а не сумата 334 447.32 лв., формирана от първата сума и начисленият върху нея ДДС в размер на 55 741.22 лв. Като допълнителен аргумент за частичната неоснователност на главния иск е посочил и липсата на доказателства за твърдяното в исковата молба обстоятелство, че ищецът е осчетоводил отразения в процесната фактура № 4106/16.06.2008 г. ДДС. Този резултат по главния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е обусловил съответно частична отмяна на първоинстанционното решение и по отношение на акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същите са отхвърлени за разликата над 19 545 лв. до 52 673.41 лв. и за разликата над 497.04 лв. до 1 905.89 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от касатора два процесуалноправни въпроса, свързани с приложението на чл. 269 и чл. 146, ал. 2 ГПК, които се явяват обуславящи изхода на конкретното дело и следователно по отношение на тях е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. К. контрол обаче следва да бъде допуснат не на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по въпросите за приложимостта на посочените норми вече е формирана достатъчно практика на ВКС, постановена по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК – решение № 389 от 18.10.2011 г. по гр. д. № 1672/2010 г. на ІV г. о.; решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 30482010 г. на ІІІ г. о.; решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на І т. о.; решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ІІІ г. о.; решение № 361 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1471/2009 г. на ІV г.о.; решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ІV г. о. и др. Противоречието на въззивното решение с цитираната практика обосновава и допускането му до касационно разглеждане.
По отношение на всички останали заявени материалноправни въпроси, доколкото решаването им предпоставя проверка на правилността на обжалвания въззивен акт, не може да се счете за осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и затова не следва да се обсъжда наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като неоснователно, с оглед данните по делото, следва да се прецени и твърдението на касатора за вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение като самостоятелни основания за допускане на касационния контрол на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 100 от 13.04.2011 г. по в. т. д. № 52/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на постановеното от Русенски окръжен съд решение № 123 от 24.11.2010 г. по т. д. № 179/2010 г., предявените от същото предприятие срещу [община], Област Р. обективно съединени искове са отхвърлени съответно: искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 17 601.87 лв. до пълния предявен размер 73 343.09 лв., а акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху неплатената част от стойността по фактура № 4106/16.06.2008 г. са отхвърлени за разликата над 19 545 лв. до 52 673.41 лв. и за разликата над 497.04 лв. до 1 905.89 лв.
УКАЗВА на Държавно предприятие „Държавно горско стопанство С.”, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 805.57 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: