3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 19.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 4515/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Р. Р., чрез адв. П. Т., АК – П., частна касационна жалба против определение № 2038 от 24. 08. 2017 г. по ч. гр. д. № 1922/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 7. 06. 2017 г. по гр. д. № 17549/2016 г. на Пловдивския районен съд, ХІ гр.с-в, с което цената на предявения от С. Р. Р. против Л. Р. Б. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване собствеността на лек автомобил м. „А.“, рама W., с дата на първа регистрация 20. 01. 2009 г., е увеличена от 3000 лв. на 43984 лв., на осн. чл. 70 ГПК, и с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ОС – Пловдив по подсъдност, на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване, отмяна на същото, определяне цената на иска в размер не по-голям от 4000 лв. и изпращане на делото за разглеждане на РС – Пловдив. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба Л. Р. Б. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди обжалваното определение, съставът на окръжния съд е приел, че делото има за предмет предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Л. Р. Б., че С. Р. Р. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на лек автомобил марка „A.“, модел R., рама № W., рег.№ C., бял на цвят, дата на първа регистрация 20.01.2009 г. Приел е, че законосъобразно районният съд е определил цената на иска въз основа на заключението на автотехническата експертиза, според което средната пазарна цена на автомобила възлиза на 43984 лв., предвид датата на първата регистрация (2009 г.), пробега (23300 км.), спирането му от движение 2012 г. без необходимата консервация. Възприел е извода на районния съд, според който при определяне цената на иска не следва да се взема предвид цената, която би получена за автомобила в случай, че същият бъде продаден за части втора употреба, възлизаща на 4000 лв. според заключението на допълнителната автотехническа експертиза. Приел е, че с оглед цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК (пазарната цена на вещното право на собственост върху автомобила) и с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК, искът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ дали въззивния съд, при постановяване на определение по частна жалба срещу първоинстанционно определение, е длъжен да изложи собствени мотиви или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд; 2/ длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице или следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК, а при различни заключения да аргументира защо възприема едно от тях, а другите не. Твърди се, че приетото от въззивния съд по така поставените въпроси противоречи на практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, до приключване на производството по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС и постановяване на тълкувателно решение по въпроса по точка 5 – подлежи ли на касационно обжалване въззивно определение по чл. 70, ал. 2 ГПК.
Това е така, защото подадената частна жалба е насочена срещу определението на въззивния съд както в частта му, потвърждаваща първоинстанционно определение, с което цената на иска се увеличава от 3000 лв. (посочена от ищеца) на 43984 лв., на осн. чл. 70, ал. 1 ГПК, така и в частта му, с която производството по делото е прекратено и същото е изпратено на ОС – Пловдив по подсъдност, на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК. От изхода по тълкувателното дело зависи допустимостта на подадената частна жалба срещу въззивното определение по чл. 70, ал. 2 ГПК (дали същата е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт), както и възможността да се осъществи касационен контрол върху определената по реда на чл. 70 ГПК цена на иска в размер на 43984 лв., а въпросът относно цената на иска е преюдициален при определяне родовата подсъдност на делото и преценка законосъобразността на определението по чл. 121 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, производството по ч.гр.д. № 4515/2017 г. на ВКС, I г.о. до приключване на производството по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на |ВКС.
След приемане на тълкувателно решение по т.д. № 5/ 2015 г. на ОСГТК на ВКС делото да се докладва за възобновяване на производството и произнасяне по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: