О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.333
София.19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 408/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г. от гр. Р., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 40 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 38/2009 г. на Окръжен съд – Р. , с което е оставено в сила решение № 139 от 25.11.2008 г. по гр.д. № 6683/2007 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./ срещу „Т” АД.
Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като се касае за периодично плащане/ на месечни вноски/ от потребителите на топлинна енергия по смисъла на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката и чл.20 от Общите условия на „Т” АД и неправилно не е уваженото възражението за погасяване по давност на част от вземането. От друга страна се поддържа, че липсват мотиви в подкрепа на извода на съда за приложимост на общата петгодишна давност. В приложението към касационната жалба се поддържа, че въпросът за приложението на разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се разрешава противоречиво от съдилищата, като се позовава на Р. № 72 по гр.д. № 1161/2005 г. на Окръжен съд – В. Търново, а от друга страна уеднаквяването на съдебната практика по отношение понятието „периодичност” по смисъла на посочената разпоредба би имало значение за точното приложение на закона и затова е налице и основание за допускане касационно обжалване на решението съгласно чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация – „Т” АД, гр. Р. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Русенския окръжен съд въззивно решение е потвърден изводът на първата инстанция за частична неоснователност на предявен от Г. Г. отрицателен установителен иск за недължимост на вземането на „Т” АД по изпълнителен лист по реда на чл.237 б.”к” ГПК/отм./ / по гр.д. № 6173/2006 г. на РС – Р. /, издаден общо за сумата 2 347.87 лв. – цена на топлинна енергия за периода 18.04.2002 г. – 31.10.2006 г. ведно със законната лихва от 15.12.2006 г.; лихва за забава в размер на 484.05 лв, ДДС в размер на 98.85 лв. и разноски 189.44 лв. При определяне цената на потребената топлоенергия и такса мощност, въззивният съд е възприел надлежно приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза. За неоснователно е счетено възражението за погасяване по давност на част от вземането, по съображения, че не се касае за периодично задължение по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, независимо от задължението за помесечно заплащане на доставената топлинна енергия.
Правилно се поддържа от касатора, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. По същественият за изхода на спора материалноправен въпрос – дали помесечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и дали е приложима кратката тригодишна погасителна давност, липсва трайна практика на съдилищата и произнасянето на ВКС би допринесло за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, с оглед и на предвидените в чл.155 от Закона за енергетиката начини на плащане цената на топлинна енергия. Неоснователно е обаче поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, тъй като представеното решение на ОС- В. Търново касае друг вид договор при общи условия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 40 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 38/2009 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Г. П. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 62.37/шестдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: