О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
С. 05.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7660 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 1480 от 26.07.2013г. по в.гр.д. № 32 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което e потвърдено решение № 3770 от 1.11.2011г. по гр.д. № 10941/2010г.на Районен съд Пловдив като са изменени постановените с решение от 21.03.08г.по в.гр.д.№ 1837/07г.на ПОС мерки относно родителските права спрямо детето А. – М. Г. Т., ЕГН [ЕГН], като е предоставено упражняването им на бащата, определен е за майката режим на лични отношения – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19ч. в петъчния ден до 18 часа в неделния ден, с приспиване в дома на майката, един месец през лятото, които не съвпада с определеното от бащата време за почивка с детето, пет дни през пролетната ваканция, както и всяка четна година детето да прекарва К. с майката за времето от 10.00 часа на 24.12.до 18.00 часа на 27.12., а всяка нечетна година- Новогодишните празници за времето от 10.00 часа на 30.12.до 18.00 часа на 2.01. Не е определена месечна издръжка, която майката да заплаща.
Като основание за допустимост на подадената от касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на въззивния акт с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 207 от 24.07.13г. по гр.д.№ 911/12г. на ІV г.о.- по въпросите : кога е налице промяна в обстоятелствата, въз основа на които следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните лица и относно интереса на детето при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Отделно поставя и въпросите за това: 1.Как следва да се оценява факта на промяна на стереотипа и обстановката, в която детето е било отглеждано преди постановяване на решението за промяна на родителските права и следва ли заявеното желание от страна на детето да се приема за съществено при липса на изменение на обстоятелствата, което да обуславя промяна на вече определените мерки? 2.Длъжен ли е съда във всяка инстанция да изслушва родителите?, 3. Длъжен ли е съда във всяка инстанция да приема социален доклад от ДСП „Отдел закрила на детето”?, 4. Определящ ли е и до каква степен критерият за по-добро материално състояние на единия родител, при преценката на съда за настъпило изменение в обстоятелствата, като основание за промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните лица? Как се конкурира този критерий с необходимата за малолетното дете майчина ласка и какво е значението на полагането на лични грижи от майката в сравнение с полагането на грижи от трети лица – детегледачки, охранители и други за детето ? и 5.Може ли неспазването на предвидените срокове от страна на съда за постановяване на съдебния акт да води, да е в ущърб на някоя от страните и следва ли това да се преценя от касационната инстанция като процесуално нарушение? К. се позовава /освен на горепосоченото решение на ВКС/, още и на две други, които, с оглед приетото в т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09.на ОСГТК на ВКС, тъй като са без задължителен характер, настоящият съдебен състав няма да коментира.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Малолетното дете на страните е родено на 5.08.2004г. То е отглеждано от майката до края на 2005г., когато родителите са заживели заедно в дома на бащата в [населено място]. На 31.05.2006г. майката е напуснала дома. Детето е останало при бащата.
Спорът между родителите за упражняване на родителските права е разрешен от съда с решение от 21.03.08г.по в.гр.д.№ 1837/07г.на ПОС, като те са предоставени на майката. Решението е влязло в сила през 2008г., но по вина на бащата е изпълнено едва на 13.05.2010г., когато той е предал детето. Два месеца след това /на 14.07.10г./ е предявил настоящия иск – за изменение на определените мерки относно упражняване на родителските права и режима на лични отношения.
За да уважи иска въззивният съд е приел, че е налице „изменение в социалната среда и обкръжение на детето, изразяващо се в значително стесняване на социалния му кръг и намаляване на социално- активни дейности и мероприятия, а именно, допълнителна езикова и извънкласна подготовка”. Преценил е, че отношението на майката по въпроса за образователното развитие на детето било „променливо”,тя изразявала „неясна позиция”, което „обърквало детето”. Като основен мотив за изменение на решението в частта за родителските права и предоставянето им на бащата е посочено „емоционалното състояние на детето”, което било „по-затворено, не толкова общително, не споделяло преживяванията си”. Съдът се е позовал на заключението на приетата комплексна експертиза, установяващо „амбивалентно отношение към бащата” и че детето е жертва на Синдром на родителско отчуждаване, в лека степен /страда от постоянния характер на конфликта между родителите, комбиниран с неговото задълбочаване/.
При тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения от касаторка въпрос, касаещ критериите, въз основа на които съда прави преценката си за настъпила промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете и относно защитата на неговия интерес при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Същият съставлява общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите мотиви на съда и е разрешен от последния в противоречие с ППВС № 1/74г.и с цитираното от касаторката, постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 207 от 24.07.13г. по гр.д.№ 911/12г. на ІV г.о. В ППВС № 1/74г. е посочено, че промяна е налице, както когато са изменени обстоятелс-твата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, така и когато измененията, произтичат от изгубили смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Промените, съгласно цитиранато ППВС № 1/74г. са разделени най- общо в три възможни групи и те са свързани с: 1.с промяна в положението на детето, 2. с определените мерките и тяхната ефективност и 3. с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод определените мерки. Във всички случаи обаче следва да са налице някакви нови обстоятелства, които обуславят тези промени, отнасящи се примерно или до родителските, или до възпитателските или до моралните качества на родителите, или по отношение на социалната среда, в която живеят децата след решението или до битовите условия.
С оглед решението на настоящия съд да допусне касационно обжалване по първия поставен въпрос, е безпредметно обсъждането и на останалите, още повече, че по тях съдът ще има възможност да се произнесе с окончателния си акт.
Мотивиран от гореизложеното,на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1480 от 26.07.2013г. по в.гр.д. № 32 по описа за 2012г. на Пловдивски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.