6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр. София, 06.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №654 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СНЦ „К. в. т. Х. при НСА“, [населено място], срещу решение № 2293 от 05.12.2016г. по т. дело № 3648/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. С него е потвърдено решение №840 от 10.05.2016г. по т. д. №6041/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав, с което са отхвърлени предявените от „ „К. в. т. Х. при НСА“, срещу Сдружение „БФВЩ“ /БФВЩ/, [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 25, ал.6, вр. ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ за отмяна на решенията, взети на общо събрание на БФВЩ, проведено на 18.08.2014г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а също и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Следва ли поканата за свикване на общото събрание на сдружение с нестопанска цел да съдържа информация по чия инициатива е свикано събранието в случаите, при които последното е свикано по искане на членовете на сдружението? Длъжен ли е управителният съвет на ЮЛНЦ да посочи изрично в поканата за свикване на общо събрание по чия инициатива се свиква то? Съществува ли разлика между орган, който е натоварен с функция по свикване на общо събрание на ЮЛНЦ и орган, оправомощен да инициира свикване на общо събрание на ЮЛНЦ? Фактът, че общо събрание на ЮЛНЦ е свикано от оправомощен орган /управителния съвет/, санира ли допуснатото нарушение на чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ, а именно липса на основен реквизит на публикуваната покана – липса на информация по чия инициатива се свиква общо събрание на сдружението? 2/ Липсата на писмени материали за общо събрание на ЮЛНЦ, което осъществява общественополезна дейност, по – специално отчети, доклади и др., които се изисква по закон да бъдат съставени, съставлява ли порок на процедурата по провеждане на общото събрание на сдружението и съответно съставлява ли нарушение на чл.21 ал.2 от ЗЮЛНЦ относно правото на информация на членовете на сдружението? Длъжен ли е управителният съвет да предоставя материали, свързани с отчетността на същото сдружение, предмет на разглеждане от ОС, преди и по време на самото ОС, особено в случаите, при които самият управителен съвет е посочил, че такива материали са на разположение на членовете на сдружението? 3/Допустимо ли е уставът на дадено ЮЛНЦ, което осъществява общественополезна дейност, да предвижда различен начин за определяне на квотата на членовете на сдружението, които имат право да инициират свикване на извънредно общо събрание и квотата на членовете, които имат право да присъстват на общо събрание? Допустимо ли е да бъдат включвани допълнителни изисквания и критерии, на които да отговарят клубовете при изпълнение и осъществяване на членствените им права? След като уставът на дадено ЮЛНЦ предвижда допълнителен критерий по отношение на едно основно право – свикване на общо събрание по инициатива на членове на федерацията, то не следва ли този критерий да се прилага и по отношение на всички останали права и задължения на членовете, включително присъствие на общо събрание, определяне на кворум, вземане на решения и други? 4/ При наличие на противоречие между разпоредба на устава и императивна разпоредба на закона коя от двете разпоредби следва да се приложи? Може ли съдът да се произнесе по същество относно законосъобразността на дадена разпоредба в устава, която противоречи на императивните правила на закона? Касаторът излага и съображения, че първите три въпроса са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото досежно разпоредбата на чл. 26 от ЗЮЛНЦ, доколкото по тези въпроси няма формирана съдебна практика. Четвъртият въпрос поставя с оглед твърдението в жалбата, че съгласно чл.20 от устава на БФВЩ извънредно общо събрание може да бъде свикано по искане на 2/3 от членовете на федерацията чрез молба, докато разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ съдържа различен брой членове, оправомощени да свикат извънредно общо събрание, а именно 1/3 от сдружението. По този въпрос също се позовава на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа също, че въззивният съд е решил и процесуалноправния въпрос относно задълженията на въззивната инстанция в противоречие със задължителните указания, дадени в ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000 на ОСГК на ВКС, съгласно които въззивната инстанция следва да изготви собствени мотиви, дори и когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение.
Ответникът Сдружение „БФВЩ“, [населено място], оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че поставените въпроси не отговарят на изискването на чл. 280 ал. 1 от ГПК, защото съставляват оплаквания за необоснованост на въззивния акт, а не са формулирани правни въпроси по смисъла на посочената разпоредба. Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът правилно е заключил, че не е налице нарушение на правилата за свикване на процесното общо събрание, нито нарушение на правото на ищеца на информация. Също счита за правилна констатацията на съда,че действителните членове на сдружението са 59 клуба, тъй като уставът на сдружението не изисква при приемането на нови членове те да са вече регистрирани в Министерството на младежта и спорта, а е достатъчна регистрацията им от съда.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК.
За да потвърди обжалваното решение на СГС въззивният съд е приел, че при свикването и провеждането на процесното общо събрание не е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл.26, чл.27,чл.28 и чл.29 от ЗЮЛНЦ, което да води до опорочаване на процедурата по приемане на решенията и на тяхната законосъобразност. Посочил е, че в съответствие с изискванията на устава, на 06.06.2014г. е проведено заседание на управителния съвет на сдружението, на което са приети решения за свикването на общо събрание на 18.08.2014г. по посочен дневен ред с въпроси, поставени в отправеното на 27.05.2014г. искане на членове на сдружението за свикване на общо събрание по реда на чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ. Съдът е установил, че поканата съдържа предвиденото в устава съдържание и е обнародвана в „Държавен вестник“ бр.50/2014г., при спазване на едномесечния срок преди датата на общото събрание, като в същата е отразено, че събранието се свиква по решение на УС, без да е упоменато искането на членовете на сдружението, направено с молба от 27.05.2014г. При тези данни съдът е направил преценка, че управителният съвет в кръга на предоставените му от закона правомощия е свикал процесното общо събрание на сдружението и то по въпросите, поставени от членовете му с искането от 27.05.2014г., поради което неотразяването на обстоятелството, че свикването е по тяхна инициатива, не опорочава предвидената в закона процедура по чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ, целяща защитата на правата на отделните членове, тъй като не води до тяхното нарушаване или ограничаване. Счел е за неоснователен и иска за отмяна на решенията на общото събрание поради нарушение на чл.21 ал.2 от ЗЮЛНЦ , а именно на правото на информация на членовете на сдружението, изразяващо се в това,че на ищеца не са предоставени материалите за свиканото на 18.08.2014г. общо събрание. Въззивният съд е приел, че в разпоредбите на чл.26 от ЗЮЛНЦ, уреждащи процедурата по свикването на общо събрание на сдружението, не е предвидена изрична норма, която да задължава управителните му органи да предоставят материалите на събранието, поради което дори и да е установено такова обстоятелство, същото не представлява основание за отмяна на приетите на него решения. По иска за отмяна на решенията поради нарушение на чл.24 от устава на сдружението е установил, че на посочената дата и място общото събрание е провело своето заседание, при наличие на изискуемия от закона и устава кворум, тъй като от регистрираните 59 членове на сдружението са присъствали 58 делегати. Приел е за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че с решение на управителния съвет на сдружението от 08.05.2014 г. са приети деветте клуба, за които ищецът твърди, че не са членове на сдружението. Изложил е съображения, че според чл.11 от устава на БФВЩ нови членове на сдружението се приемат с решение на УС, взето с обикновено мнозинство, каквото е и решението от 08.05.2014г. В клаузата не са предвидени допълнителни изисквания за възникване на членството, поради което с влизането в сила на решението на управителния съвет от 08.05.2014г., същото е породило правно действие и приетите с него нови членове на ответното сдружение са придобили всички предвидени в закона и устава членствени права.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Първият поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос отговаря на въведеното в чл. 280 ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация – въпросът е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните доводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос е налице и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставя посочването на непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Наред с това следва да е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или да е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна, или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. Поради това и отговорът на релевантния за решаването на спора правен въпрос, свързан с тълкуването на тази правна норма, би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая макар по приложението на чл.25 от ЗЮЛНЦ да съществува задължителна практика на ВКС, тя е по други правни въпроси, поради което може да се направи извод, че касационното разглеждане на поставения от касатора правен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен в нормата на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и изяснен в т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Релевантността на останалите поставени от касатора правни въпроси е обусловена от отговора на въпроса за задължителното съдържание на поканата за свикване на общото събрание на сдружение с нестопанска цел, доколкото той засяга редовното свикване на събранието като основна предпоставка за законосъобразност на приетите от него решения.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.3 от ГПК по първия поставен от касатора правен въпрос, който настоящият състав конкретизира по следния начин: Следва ли поканата за свикване на общото събрание на сдружение с нестопанска цел във всички случаи да съдържа информация по чия инициатива е свикано събранието и дали фактът, че общото събрание е свикано от оправомощен орган /Управителния съвет/ санира липсата на тази информация?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2293 от 05.12.2016г. по т. дело № 3648/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касатора Сдружение с нестопанска цел „ „К. в. т. Х. при НСА“, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 40 лева /четиридесет лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.