3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 31.05. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2881/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 873 от 30.05.2012 г. по гр. д. № 594/2011 г. Пловдивският окръжен съд отхвърлил предявения от [фирма] [населено място], иск за признаване за установено, че ответникът [фирма] с. гр., не е собственик в имот с идентификатор 56784.504.299 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и в урегулираните поземлени имоти, в които този имот попада съгласно действащия подробен устройствен план на [населено място], „С. индустриална зона”: УПИ V-883,752,756,885 – производствено-складова дейност, включващ 1 404 кв. м. от имот 56784.504.299 и УПИ ХХ-885- инфраструктурен коридор, включващ 1 567 кв. м. от имот 56784.504.299.
С решение № 86 от 17.02.2014 г. по в. гр. д. № 841/2012 г. на Пловдивския апелативен съд това решение е обезсилено, а производството по делото е прекратено.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца. Жалбата е в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК, към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и с оглед цената на иска – 88 859.12 лева, не попада в изключението по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е допустима.
От ответника [фирма] не е постъпил писмен отговор.
Ищецът твърди, че е дружество, образувано с имущество на държавното предприятие СО „Б.” в резултат на преобразуване и приватизация по реда на ЗППДОбП /отм./ и последващо преобразуване чрез промяна на правната форма. В процеса на преобразуването било извършено разделяне на общата площадка на комбинат „Б.” с разделителен протокол от 20.12.1993 г. между едноличните дружества – негови правоприемници, между които и ищецът; позовава се и на протокол от 07.11.1995 г., така че придобил 4 809.71 кв. м. от имот, целият с площ 14 293 кв. м., първоначално обособен като проектен парцел І. Твърди, че ответникът предявява права за идеална част от този парцел и е записан в регистъра към кадастралната карта за собственик въз основа на договор за покупко-продажба по реда на пар. 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ от 29.11.1994 г., но ищецът отрича тези права.
Ответникът [фирма] счита иска за недопустим, тъй като владее спорния имот, а по същество – за неоснователен, тъй като притежава права в имот 56784.504.299 по договора от 1994 г. Те били потвърдени от ищеца с подписване на протокол за въвод във владение – предмет на отделно производство, приключило с влязло в сила съдебно решение, което било пречка за пререшаване на спора.
Въззивният съд приел, като се позовал на ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че за ищеца липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като чрез успешното му провеждане не може да се постигне търсената защита, поради следното: ответникът не оспорва притежаваното от ищеца право в претендирания от него обем; самият ищец не претендира по-големи права от тези по разделителния протокол от 20.12.1993 г., а единственото му възражение е свързано с поведението на ответника като съсобственик, пречещо му да упражнява правото на ползване на имота, но не и с възможността при отричане правото на собственост на ответника неговите права в съсобствеността да се увеличат; не се касае до хипотеза на защита на фактическо състояние, нито до възможност ищецът да придобие права на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Въззивният съд обсъдил и подадените уточняващи молби, в които ищецът извежда правния си интерес от факта, че при други съсобственици, различни от ответника, могат да се решават по-лесно различни въпроси, свързани с управлението на имота, като предприемане на териториално-устройствени инициативи, а ответникът ограничава правата на ищеца с вписването му в кадастралните регистри за собственик на 1/60 ид. ч., затруднява ползването на имота чрез отреждане на инфраструктурен коридор, обжалва разрешението за строеж с цел осуетяване на инвестиционните намерения на ищеца и злоупотребява с правото на иск и жалба по повод претендираните от него права. Тези действия на ответника са преценени от въззивния съд като житейски аргументи в полза нежеланието на ищеца за участие на ответника в съсобствеността на имота, но не и като правни аргументи, обосноваващи наличието на правен интерес от предявения иск, а множеството граждански и административни дела касателно спорния имот и договори, свързани с него, са завършили с влезли в сила решения в полза и на двете страни, поради което не може да се направи извод, че ответникът е злоупотребил с правото си на иск и на жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. кои фактически и правни действия на лице, което претендира да е съсобственик, биха се считали за неправомерни – такива, засягащи правната сфера на друг съсобственик, и какъв е критерият да се определят тези действия като такива, предизвикващи неоснователно стеснение на упражняваните от съсобственика права; легитимиран ли е съсобственикът в един имот да води отрицателен установителен иск срещу друг съсобственик, като го постави в положението да доказва правата си, от които произтича правото му на собственост в този имот; и 2. легитимиран ли е съсобственикът в един имот да води отрицателен установителен иск срещу лице, което афишира да е съсобственик в същия имот, независимо дали цели или не увеличение на своя дял за сметка на това лице. Обосновава наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава и представя ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решения, постановени в производства по чл. 290 ГПК.
Настоящият съдебен състав на ВКС, І-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпроса, уточнен съгласно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост от съсобственик на недвижим имот срещу друг съсобственик. Въпросът е от значение за делото, защото е формирал решаващия извод на съда и е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 86 от 17.02.2014 г. по в. гр. д. № 841/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 444.30 /четиристотин четиридесет и четири лв. и 30 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: