Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
гр. София, 15.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 716 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307 ал. 2 във връзка с чл. 304 ГПК.
Образувано е по молбата на К. М. Т. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 283 от 21 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2007 г.
В молбата се сочи, че през исковия период и при предявяване на иска молителката е била съпруга на ищеца, а имотът, за ползването на който е присъдено обезщетение само на ищеца, е бил съпружеска имуществена общност; молителката не е участвала като страна в делото; правото на молителката да иска обезщетение за ползване на имота произтича от правилото на чл. 22 ал. 1 изр. 1 СК (отм.), но при разногласие на съпрузите относно управлението на съсобствения имот, действията на управление не могат да се извършват без участието на другия съпруг; ответното дружество е възразило, че ползването на имота му било предоставено от молителката, поради което при спор за ползването на общия имот като предпоставка за плащането или неплащането на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, участието на молителката като главна страна е било необходимо и задължително; молителката е и съдружник в ответното дружество и решението засяга нейните интереси като съсобственик с дял след прекратяването на брака й с ищеца в хода на делото, а и като фактически ползвател на имота; поради участието в дружеството молителката трябва да заплати на ищеца и частта от обезщетението, която й се полага. В писмени бележки и в съдебно заседание молителката сочи, че никога не е искала да се води подобен спор, а за периода 1994 г. – 1999 г. ищецът няма право да иска обезщетение, защото ползването на общия им имот фактически е упражнявано от молителката лично като собственик чрез търговското дружество.
Ответниците Р. М. Т., С. М. И. и С. “Ф”, със седалище и адрес на управление в гр. С., не дават отговор по смисъла на чл. 306 ал. 2 ГПК.
Ответникът С. М. И. писмено заявява, че не оспорва молбата.
Ответникът Р. М. Т. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Л в съдебно заседание и в писмени бележки сочи, че молбата е просрочена; причина за предявяване на иска е била изтичаща погасителна давност и бездействието на молителката, като действията на ищеца са били насочени именно в защита на семейния интерес; преценката дали ищецът и молителката за задължителни другари, вече е сторена в процеса; предявеният иск следва да се определи като действие на обикновено управление за запазване и охраняване на правата на съпружеската имуществена общност.
Ответникът С. “Ф”, чрез процесуалния му представител адв. Д, в съдебно заседание и в писмени бележи сочи, че през процесния период и при предявяване на иска молителката е била едновременно съпруга на ищеца и съсобственица на процесния имот, както и съдружник и управител на събирателното дружество – ответник; искът има основанието си във вещното право на ползване на имота; спорът относно това кому принадлежи правото на ползване на недвижимия имот, за който се претендира обезщетение, е спор за вещното право на ползване и фактически е спор между съпрузите; когато се стигне до принудително изпълнение и кредиторът не може да се удовлетвори от дружественото имущество, съпругата му ще носи отговорност с личното си имущество; след като в основата на правния спор стои въпросът за основанието, на което управляваното и представлявано от съпругата събирателно дружество, е ползвало нейния съпружески имот, тя е следвало да участва в делото като задължително необходим другар на ищеца; молителката ще следва да плати обезщетението сама на себе си.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в рамките на срока по чл. 305 ал. 1 т. 5 ГПК, който в случая следва да се отчита от момента на влизането на атакуваното решение в сила – решението е влязло в сила на 22 декември 2008 г., когато с определение № 251 по гр.д. № 3* по описа на V ГО за 2008 г. касационния контрол по жалба на С. “Ф” против решението, чиято отмяна се търси, не е допуснат, а искането за отмяна на влязлото вече в сила решение е подадено на 26 януари 2009 г.
За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че ищецът по време на брака си е придобил чрез покупко-продажба дворно място, в което е изграден процесният автосервиз и офис към него, придобити от ищеца при условията на чл. 92 ЗС, защото липсва учредено право на строеж от ищеца и съпругата му в полза на ответното събирателно дружество; искът е насочен срещу събирателното дружество и съдружник в него, но не срещу съпругата на ищеца; искът е основателен до размер, равняващ се на наемна цена, което се дължи на ищеца, тъй като съсобствеността между ищците е бездялова.
Относимите обстоятелства по спора са следните:
Ответникът по молбата Р. Т. , по време на брака си с молителката, предявил иск за заплащане на обезщетение поради неоснователно обогатяване срещу събирателно дружество и съдружник в него, като съпругата му е другият съдружник. В исковата молба се твърди, че автосервиз и офис към него в дворното място се ползват от ответниците и ищецът като собственик е лишен от ползването им. Иска се обезщетение в размер на средната наемна цена за посочените обекти за период от пет години преди предявяването на иска. В първото въззивно производство молителката е конституирана като страна, защото е предявен иск за вещни права, каквото е правото на ползване върху обща вещ, но на следващото съдебно заседание определението за конституиране на молителката като страна в процеса в качеството й на съпруга на ищеца било отменено, но бил назначен особен представител на ответното дружество, в което съдружник е и молителката, заради противоречие в интересите. При първото касационно разглеждане това последно действие на въззивния съд е счетено за съществено нарушение на съдопроизводството.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на тези съдебни актове, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 303 ГПК, както и в случаите, когато решението има сила по смисъла на чл. 216 ал. 2 ГПК (аналогична на чл. 172 ал. 2 от отменения ГПК) и спрямо лице, което не е било страна по делото – чл. 304 ГПК. Претенцията за отмяна се търси именно в рамките на последната посочена хипотеза.
Необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. Естеството на собствеността при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство, по искове, предявени срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи, както и по искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обремеността на общите вещи. Наличието на еднакъв спрямо всички другари преюдициален въпрос не води до необходимо другарство.
Предявеният и разгледан от съда иск е облигационен – по реда на чл. 59 ЗЗД. Законът в чл. 22 ал. 1 от отменения СК приема, че съпрузите имат равни права на владение, ползване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи, като изрично се сочи, че действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите. Предявяването на иск по чл. 59 ЗЗД не представлява разпореждане със собственост или вещно право върху общите вещи. Трайно се приема в съдебната практика, че действията, които са насочени към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи и използване, са действия на обикновено управление. Предявяването на иск по чл. 59 ЗЗД не предпоставя обезпечено участие на съпруг на ищеца в процеса. Поставеният от молителката въпрос за разногласия между съпрузите във връзка с воденето на спора, както и несъгласията им относно вещното право на ползване на имота, касаят преюдициални въпроси, които обаче не обосновават нейното необходимо участие в процеса.
Ответникът Р. М. Т. претендира заплащането на адвокатско възнаграждение, което според представения договор за правна защита и съдействие е в размер на 500 лева и му се дължат по реда на чл. 78 ал. 3 ГПК.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. М. Т. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 283 от 21 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на апелативния съд в гр. С. за 2007 г.
ОСЪЖДА К. М. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. “Л”, бл. 36, вх. “В”, ап. 77, да заплати на Р. М. Т., с адрес в гр. С., ул. “. № 4, сумата от 500,00 (петстотин) лева сторени разноски в производството по отмяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: