6
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3219/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.София, 19.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3219/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 487 от 18.12.2012 год., постановено по гр.дело № 929/2012 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 829/02020.2010 год., постановено по гр.дело № 632/2009 год. по описа на РС Благоевград, с което е признато за установено по отношение на [община], пл.”Г. И.” № 1, че Районна потребителна кооперация(РПК) Б. със седалище и адрес на управление: Б., [улица] ЕИК[ЕИК] е собственик на следния недвижим имот: „…/…../………../ идеални части от поземлен имот с идентификатор …../……../ по кадастралната карта на Б., одобрена със заповед № РД-…../…… год. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, представляващи прилежащ терен на сграда с идентификатор …../……………/, с площ за целия поземлен имот ……/………./ кв.м., и е отхвърлено искането на [община] за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание реализирано отстъпено право на строеж № …, том .., рег.№….., дело № 234/2000 год., като [община] е осъдена да заплати на РПК-Б. сумата 555,00/петстотин петдесет и пет/лева, представляваща сторени в производството разноски, а по сметка на Районен съд-Благоевград, сумата от 77,69/седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/лева, представляваща държавна такса по производството и вместо него е постановено друго за
– отхвърляне като неоснователен предявеният иск от Районна потребителна кооперация-Б. със седалище и адрес на управление: Б., [улица], с ЕИК[ЕИК] за признаване за установено по отношение на [община], че РПК-Б. е собственик на следния недвижим имот: „…/…../…………../идеални части от поземлен имот с идентификатор ……./……………../ по кадастралната карта на Б.,одобрена със Заповед № РД-…./….. год. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, представляващи прилежащ терен на сграда с идентификатор ……/……………………/, с площ за целия поземлен имот 57 257/петдесет и седем хиляди двеста петдесет и седем/ кв.м. при съседи на поземления имот: имот с идентификатор…………../……………………./; имот с идентификатор …………./…………../; имот с идентификатор ……/……………../; имот с идентификатор………………./……………/; имот с идентификатор ………./……………………/; имот с идентификатор ………………./……………………../; имот с идентификатор …………./…………………../; имот с идентификатор ………………./……………………../; имот с идентификатор…………./…………………./; имот с идентификатор…………/………………../; имот с идентификатор ……./…………………/; имот с идентификатор ……………./…………………/; имот с идентификатор ………………/………………………………………………../; имот с идентификатор ……………/…………………………………./; имот с идентификатор…………………./………………………………………./; имот с идентификатоп…………../…………………../; имот с идентификатор……./………………………/; имот с идентификатор ………………../…………………………./; имот с идентификатор ……………./………………………………../; имот с идентификатор …………../……………………………………………../; имот с идентификатор ……………/……………………………………………../; имот с идентификатор ………………./…………………………………../; имот с идентификатор …………/……………………./, със стар идентификатор-парцел …/………../, кв…./………../ по плана на[жк]-Б..
– и отменяне нотариален акт № …, т…., рег.№………., дело № …./….. год. на Нотариус № 202 от Р., с район на действие – РС Благоевград.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят РПК-Б., представлявана от адвокат С. Е., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправния въпрос:
1. Приложима ли е нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./, респ. § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ при построяване от кооперация на масивна постройка в отклонение от издадено строително разрешение за изграждане на обект при условията на чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ и следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
2. Приложима ли е нормата на чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./, респ. § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК при построяване от кооперация на масивна постройка в отклонение от издадено строително разрешение за изграждане на обект при условията на чл.120, ал.4 ППЗТСУ?
3. Когато на кооперация е издадено разрешение за изграждане на обект при условията на чл.120, ал.4 ППЗТСУ, а вместо преместваем обект със собствени на кооперацията средства е изградена сграда-масивна постройка до 13 юли 1991 год., за сградата не е проведена процедура по процедура по № 50а ПР на ЗТСУ или по § 17 от ПР на ЗУТ, приложими ли са нормите на чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ и § 26 от ПЗР на ЗИД по отношение на прилежащия към сградата терен?
4. След като разпоредбата на чл.2, ал.3/отм./ЗОбС не съдържа условие, сградите и постройките на кооперативните организации, да са изградени въз основа на отстъпено им право на строеж и с одобрени строителни книжа и съгласно тази норма определящо значение има фактът на построяването на сградата, без да е необходимо кооперацията да доказва дали е реализирала строителството на основание отстъпено право на строеж или не, сградата на място представлява масивна, но по плана няма траен градоустройствен статут, легитимира ли се кооперацията като собственик на прилежащия на сградата терен?
5. Отразяването на сградата на кадастралната карта, като масивна, изключва ли определянето й като временен преместваем обект?
6. При спор за собственост на прилежащ на сграда кооперативна собственост терен, как следва да се преценява вида на постройката, съгласно издаденото разрешително или съобразно действително изграденото?
7. Когато сградата няма траен градоустройствен статут, но същата е изградена като масивна постройка, легитимира ли се кооперацията, като собственик на прилежащия терен и към момента на влизане в сила на ЗК и ЗОбС?
8. Когато при преценка на въпроса дали сградата е преместваем обект или същата е масивна, съдът установи, че за тези обстоятелства не са събрани доказателства, следва ли служебно в съответствие с правомощията си да назначи техническа експертиза и да формулира задачите й?
Ответникът по жалбата- [община] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд и отхвърли установителния иск за собственост на процесния терен въззивният съд е приел, че въпросът за статута на процесната сграда е преюдициален, за да намери приложение чл.2, ал.3 ЗОС/отм./, респ.§26 ПЗР на ЗИД на ЗК, а от събраните по делото доказателства е установено, че е изградена при условията на чл.120 ППЗТСУ/отм./ като временен павилион и никога не е имала траен градоустройствен статут. Съобразено е влязлото в сила решение № 5116 от 20.04.2010 год., постановено по адм.дело № 15948/2009 год. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на РПК против заповед № …. от ….. год. на кмета на [община], издадена по реда на чл.195 и чл.196 ЗУТ за премахване на сградата като временен строеж по реда на § 17, ал.1 ПР на ЗУТ. Направен е извод, че при липсата на проведена процедура по § 50а ПР на ЗТСУ или по § 17 ПР на ЗУТ процесната сграда е с временен статут, поради което не намира приложение нормата на чл.2, ал.3 ЗОС/отм./, респ. § 26 ПЗР на ЗИД на ЗК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Жалбоподателят е сравнил отделни случаи по приложените съдебни актове и е обосновал противоречивото разрешаване по поставените въпроси като на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по първия въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд с № 487 от 18.12.2012 год., постановено по гр.дело № 929/2012 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на 155,76 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от РПРК-Б., след което делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: