О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 19.06.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 155/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” ЕООД, гр. П. срещу решение № 289 от 10.12.2008 г. по в. т. д. № 528/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 264 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 113/2007 г. С първоинстанционното решение частично е уважен предявеният от „П”, с. К., Община П. иск по чл. 50 във връзка с чл. 45 ЗЗД, като търговското дружество – касатор е осъдено заплати на кооперацията сумата 15 293 лв., представляваща обезщетение за вреди от авария на водопровод ф 150 мм и ф 80 мм, причинени върху собствената на кооперацията сграда – хале № 1 /инв. № 11274/, находяща се в стопанския двор на с. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2006 г. до окончателното й изплащане
Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, срещу несъществуващ ответник и по нередовна искова молба, както и че същото е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството за причинените от аварията на водопровода вреди, като твърди, че не са обсъдени доказателствата по делото, обосноваващи отпадане на тази отговорност, респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ответника. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, се иска обезсилване на акта и прекратяване на производството по делото, респ. отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществения процесуалноправен въпрос за правомощията на съда да приведе наведената фактическа обстановка под определена правна норма и по-конкретно – може ли при твърдения за виновно поведение на ответника без изменение на иска съдът да го квалифицира като иск по чл. 50 ЗЗД, както и по материалноправните въпроси – за вида на отговорността по чл. 50 ЗЗД и за приложимостта в пълен обем на отговорността за вреди от вещ при наличие на фактори, обуславящи съпричиняване на вредите от увредения. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото обаче конкретни съображения са изложени само във връзка с основанията по т. 2 и т. 3, а такива липсват за основанието по т. 1 – наличието на същото не следва да бъде обсъждано.
Ответникът по касация – “П”, с. К., Община П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба на „В. и канализация“ ЕООД и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 12.02.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от „П”, с. К., Община П. срещу „В” ЕООД, гр. П. иск по чл. 50 във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата 15 293 лв., въззивният съд е приел, че доколкото стопанисването, поддържането и експлоатацията на водопроводните съоръжения е включено в предмета на дейност на ответното дружество, същото следва да понесе отговорността за вредите, причинени от тези съоръжения, в случая – от аварията на водопроводите, преминаващи в собствения на кооперацията имот. С оглед събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението на изслушаната техническа експертиза, като недоказано решаващият състав е преценил възражението на „В” ЕООД, че са налице предпоставките за освобождаването му от тази обективна отговорност, респ. за съпричиняване на вредите от страна на ищцовата кооперация. Не са възприети също възраженията за нередовност на исковата молба и за липса на пасивна процесуалноправна легитимация на ответното дружество.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Макар поставените от касатора въпроси да са съществени за изхода на спора, същите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са осъществени визираните от закона предпоставки, относими към поддържаните от касатора основания.
На първо място, не може да се приеме, че процесуалноправният въпрос за определяне основанието на предявения иск за обезщетение за вреди, причинени от вещ, е решаван противоречиво от съдилищата. Подобно противоречие не е налице между атакуваното въззивно решение и решенията, на които касаторът се позовава в тази насока – решение № 256 от 25.01.1968 г. по гр. д. № 2165/1967 г. и решение от 09.08.2004 г. по гр. д. № 3502/2004 г. на СГС, ІVа отд. В съответствие с трайната и непротиворечива съдебна практика, правната квалификация на предявения иск във всеки от цитираните актове, в т. ч. и в обжалваното решение, е съобразена изцяло с конкретните обстоятелства, които са изложени в съответната искова молба, като при твърдения, че вредите са произлезли от самата вещ, без да е налице виновно действие или бездействие на лицето, под чиито надзор тя се намира, искът се квалифицира като такъв по чл. 50 ЗЗД, а в обратния случай – като иск по чл. 45 ЗЗД, респ. чл. 49 ЗЗД.
Не е доказано твърдяното противоречие и по отношение на материалноправния въпрос за отговорността на собственика на вещта, от която са произлезли вредите – виновна или обективна /безвиновна/. Неоснователно е позоваването в тази насока на решение № 224 от 22.01.2008 г. на Пловдивски районен съд по гр. д. № 2862/2007 г., тъй като липсват данни същото да е влязло в сила. Независимо от това, следва да се отбележи, че както в правната доктрина, така и в съдебната практика не съществува съмнение относно обективния характер на отговорността за вреди по чл. 50 ЗЗД. В този именно смисъл е и приложеното към касационната жалба решение на Върховен съд – № 1* от 09.05.1960 г. по гр. д. № 1476/59 г., І г. о., неправилно възприето обаче от касатора, като определящо отговорността за вреди по чл. 50 ЗЗД като виновна.
По отношение на втория материалноправен въпрос – приложима ли е в пълен обем отговорността за вреди от вещ при наличие на фактори, обуславящи съпричиняване на вредите от увредения, касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си за съществуването на противоречива съдебна практика. Ето защо, по отношение и на този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Що се отнася до доводите за неправилна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с отпадане отговорността на ответника по иска, същите са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване, поради което не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 288 ГПК.
На последно място, не може да се счете, че поставените съществени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед обстоятелството, че както разпоредбата на чл. 98 ГПК /отм./, съдържаща изискванията за редовност на исковата молба, относима и към квалификацията на иска, така и разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, са достатъчно ясни и не поставят никакви проблеми при прилагането и тълкуването им и предвид изобилието от съдебна практика по тях, в т. ч. на Върховен касационен съд, настоящият състав намира, че не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 289 от 10.12.2008 г. по в. т. д. № 528/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: