2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3542/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр.София, 12.05.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3542/2013 година
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд с № 26 от 04.02.2013 год., постановено по гр.дело № 739/2012 год. в частта по иска с правна квалификация чл.30 ЗН.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Р. К. Ш. с ЕГН [ЕГН], непълнолетните В. Р. Ш. с ЕГН [ЕГН] и С. Р. Ш. с ЕГН [ЕГН], действуващи лично и със съгласие на първия като техен баща, тримата от [населено място], представлявани от адвокат С. В., които го обжалват в срока по ч.283 ГПК като считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила поради неизясняване размера на запазената част, претендирана от ищците, а спрямо иска за делба – недопустимо понеже процесният имот е отчужден преди предявяване на иска.
Ответниците по касация М. Д. Ш., К. Д. Ш., А. Д. Ш., тримата от [населено място], Т. Г. Д., С. Р. Ш. и Р. Г. Д., тримата от [населено място] не вземат становище.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че началото на давностният срок по отношение иска с правно основание чл.30 ЗН съгласно ч.110 ЗД(явно се има предвид ЗЗД) започва да тече от смъртта на дарителя М. Д. Ш. (починала на 07.02.2005 год.), а не от смъртта на праводателя на сина й Р. (бащата К. Д. Ш., починал на 16.12.1990 год.) и тъй като исковата молба е подадена на 30.12.2008 год. то петгодишният срок е спазен, а по отношение непълнолетните деца намира приложение чл.228, ал.3, изр.2 ГПК. Направен е извод, че искът за намаляване на дарението по чл.30 ЗН е основателен по отношение наследника – сина Р. и съгласно чл.29, ал.1 ЗН запазената част на низходящите на починалия преди дарителката син Д. /11.05.2003 год./-тримата ищци по искането за делба е ? от наследството на баба им М., т.е. ? ид.ч. и понеже не е доказано в наследствената маса да има и други имоти то е включен само процесния недвижим имот. А с оглед дарственото разпореждане в полза на двамата си сина от страна на съделителя Р. К. Ш. преди завеждане на делба са определени и техните права като делбата е допусната при квоти: по 33/108 ид.ч. за В. и С. Р. Ш. и по 14/108 ид.ч. за М., К. и А. Д. Ш..
С определение № 564 от 13.11.2013 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване с оглед указанията в т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
Чл.31 ЗН постановява, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазените части, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.
Следователно за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл.29 ЗН с дарения имот е необходимо най-напред да се определи масата по чл.31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаеми части. От стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците със запазена част получават по закон следва да се определи тяхната част, тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена. Само при условие, че е накърнена, съдът следва да премине към приложението на разпоредбата на чл.36 ЗН като прецени налице ли са условията на закона надарения да задържи имота. Ако тези условия са налице, делбата не може да се допусне, но бенефициерът следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната равностойност по цени по време на намаляването. Тъй като разпоредбата е императивна, не е необходимо изрично той да е поискал паричната равностойност. По този въпрос съдът следва да се произнесе служебно, защото присъждането на сумата е законна последица от основателността на искането по чл.30 ЗН. Ако при изчисленията се окаже, че не са налице условията за задържане на имота, той следва да се върне в наследството, делбата да се допусне при части по закон, а на надарения да се присъди стойността на разполагаемата част отново към момента на делбата. Следователно във всички случаи на направено искане по чл.30 ЗН съдът следва да назначи по свой почин експертиза, която да определи стойността към момента на постановяване на решението.
Посочените изисквания на ЗН следва да се съобразят по отношение на наследника по закон /надарения син Р. К. Ш./ и обстоятелството, че наследодателката М. Д. Ш. е получила по наследство от дядо си Н. П. Г. земеделски земи, вкл. от баща си Д. Н. Д. и от съпруга си, за което са събрани доказателства по делото – лист 134 от първоинстанционното дело.
По изключение законът допуска наследникът да индицира недвижимия имот от третото лице, макар и да е добросъвестно, но само при предпоставките на чл.37 от ЗН. Правата на третото лице не отпадат автоматически, ако е накърнена запазената част на наследника. То запазва своята собственост на имота, придобит с валиден акт за собственост. За да се върне имота в наследството необходима са няколко предпоставки, изисквани от текста на чл.37, ал.1 ЗН. Предпоставката е преди всичко този наследник да не може да възстанови запазената си част в пари от имуществото на облагодетелствувания наследник, в чиято полза наследодателят е извършил завещателните или дарствени разпореждания. Другото условие е когато това не може да се извърши, наследникът с накърнена запазена част да предяви иск срещу третото лице и ответника, преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е вписана молбата за намаление. Приобретателят има правната възможност да избегне връщането на имота, като допълни запазената част в пари. По своята правна природа този иск е конститутивен, субективното преобразователно право се поражда в полза на наследника със запазена част, едва тогава когато не може да се удовлетвори от имуществото на облагодетелствувания. Преди констатирането на това обстоятелство, неговото право не е изискуемо и той не може да предяви иск. То става изискуемо от момента, ако не може да допълни своята запазена част от имуществото на надарения.
Следва да се вземе предвид, че решението по спора с правно основание чл.30 ЗН с прилагане на чл.36, ал.1 ЗН е с конститутивно действие, защото по силата на това решение настъпва промяна в правоотношенията между наследниците, а присъждане на дължимото възмездяване е последица от това конститутивно действие на решението, която настъпва по силата на закона. В случая отчуждението на дарения имот /на 23.03.2005 год./ е станало преди една година от откриване на наследството /М. Д. Ш. е починала на 07.02.2005 год./ и преди подаване на исковата молба за намалението /на 30.12.2008 год./, която е вписана на 19.03.2009 год.
Няма проведен иск по чл.37 ЗН, а за редуциране на дарението и възстановяване на запазената част на основание чл.30 ЗН е необходимо извършване на ново съдопроизводствено действие – изслушване на експертиза с оглед цялата наследствена маса с участието на надарения Р. К. Ш. като по отношение приобретателите по н.акт № 16, т.І, рег.№ 365, дело № 17/2005 год. – надарените В. и С. Р. Ш. въззивното решение като недопустимо следва да се обезсили на основание чл.270, ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Кюстендилския окръжен съд от 04.02.2013 год. по в.гр.дело № 739/2012 год. по отношение В. Р. Ш. и С. Р. Ш..
ОТМЕНЯ изцяло решението на Кюстендилския окръжен съд от 04.02.2013 год., постановено по в.гр.дело № 739/2012 год. в останалата част като връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ